Умберто Еко - Баудолино

На смъртното си ложе Отон извикал първо Рахевин, за да му повери продължението на своята история за подвизите на Фридрих, като му казал, че било лесно: трябвало да разкаже фактите и да вложи в устата на императора слова, взети от античните текстове. После извикал Баудолино.

— Puer dilectectissimus 12 12 Любимо момче (лат.) — Б.пр. — казал му, — аз си отивам. Би могло да се каже, че се връщам, и не съм сигурен кой от двата израза е поточен, както не съм сигурен кое е по-вярно от двете ми съчинения, дали историята на двата града, или историята за подвизите на Фридрих… (Разбираш ли, господин Никита — вметна Баудолино, — животът на едно момче може да бъде белязан от последните думи на един умирающ учител, който не може да различи кое от две неща е истинното.) Не че съм доволен, че си отивам, или че се връщам, но така е пожелал Господ и река ли да обсъждам Неговата воля, рискувам да ме порази още сега, докато го правя, затова е по-добре да се възползвам от малкото време, което ми е оставил. Слушай. Знаеш, че се опитах да обясня на императора мотивите на градовете отвъд Пиренейските Алпи. Императорът няма друга възможност освен да ги подчини на своята власт, но признанието на нечие господство може да бъде постигнато по различни начини и може би трябва да се намери такъв начин, който да не е свързан с обсада и кръвнина. Затова на теб, когото императорът слуша и който си дете на онези земи, се пада да се опиташ да примириш изискванията на нашия господар с тези на твоите градове така, че да загинат възможно най-малко хора и всички накрая да са доволни. За да го направиш, трябва да се научиш да разсъждаваш съгласно волята Божия и затова помолих императора да те прати да учиш в Париж. Не в Болоня, където преподават само право, а един мошеник като теб не бива да си вре носа в пандектите, защото пред Закона не може да се лъже. В Париж ще учиш реторика и ще четеш поетите: реториката е изкуството да казваш красиво неща, за които не е сигурно, че са верни, а поетите имат задачата да измислят красиви лъжи. Добре ще бъде да научиш и малко теология, но без да се стремиш да станеш теолог, защото с нещата на Всемогъщия човек не бива да се шегува. Учи толкова, колкото после да направиш добро впечатление в двора, където сигурно ще станеш министър, върха, на който може да се надява едно селско чедо, ще бъдеш почти рицар, равен на много благородници, и ще можеш да служиш вярно на своя баща-осиновител. Направи това в моя памет и да ми прости Иисус, ако неволно съм използвал Неговите слова.

След тия думи изхъркал и се изпънал неподвижен. Баудолино понечил да склопи очите му, мислейки, че е издъхнал, но изведнъж Отон отворил уста и промълвил:

— Баудолино, помни царството на презвитер Йоан. Само като го търсиш, огнените знамена на християнството могат да се развеят отвъд Византия и Йерусалим. Чувал съм те да измисляш множество истории, на които императорът даде вяра. Затова, ако нямаш други сведения за това царство, измисли си ги. Внимавай, не искам от теб да твърдиш това, което смяташ за невярно, което ще е грях, но да твърдиш това, което смяташ, че е истина — което ще е благородна постъпка, защото ще замести липсата на доказателства за нещо, което със сигурност съществува или се е случило. Умолявам те да го сториш: наистина съществува един Йоан, потомък на влъхвите, отвъд земите на персите и на арменците, отвъд Бакта, Екбатана, Персеполис, Суза и Арбела… Насочи Фридрих към Изтока, защото оттам идват лъчите, които ще го осветят като най-великия от всички крале… Отклони императора от тресавището, което се шири между Милано и Рим… Може да затъне в него до самата си смърт. Да стои далеч от това кралство, където властва и един папа. Ще си остане винаги император наполовина. Помни, Баудолино… Презвитер Йоан… Пътят към Изтока…

— Но защо го казваш на мен, учителю, а не на Рахевин?

— Защото Рахевин няма въображение, той умее да разказва само това, което е видял, а понякога не може и това, защото не е разбрал какво е видял. Докато ти можеш да си представяш неща, които не си виждал. О, защо стана толкова тъмно?

Баудолино, лъжец по природа, му казал да не се тревожи, защото вече се свечерявало. Точно в дванайсет на обяд от прегракналото гърло на Отон излязъл слаб вик и очите му застинали широко разтворени, неподвижни, сякаш вгледани в неговия свети Йоан на трона. Баудолино ги склопил и искрено заплакал.

Натъжен от смъртта на Отон, Баудолино се върнал за няколко месеца при Фридрих. Отначало се утешавал с мисълта, че като види отново императора, ще види и императрицата. Видял я и се натъжил още повече. Да не забравяме, че Баудолино бил почти навършил седемнайсет години и ако отначало влюбването му можело да изглежда едно детско увлечение, което самият той не разбирал много добре, то вече се било превърнало в осъзнато желание и истинско мъчение.