Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Туран — съседна на Иран област, населена главно с тюркоезични племена.

Суреж — днешните земи на Дагестан, Чечения и Ингушетия.

Ето как е описано в „Сказание за дъщерята на хана“: „… но едва се прехвърлили на третата стена, туранците видели умиращи хинци. След тях започнали да измират киргизите, които първи се качили на нея.“.

Ефект на пеперудата — явление, формулирано за първи път от метеоролога Конрад Лоренц. Най-синтезирано е във фразата „Ако пеперуда размаха крилата си в Пекин, това може да доведе до торнадо в Ню-Йорк.“.

Ирник — според Именника на българските ханове-наследник на Авитохол (Атила).

Бури-чай (Вълчата река) — река Днепър. Носи името на алп Барин (Бури).

Сакланско море — Черно море.

Хуните, тръгвайки на война, сплитали косата си на една плитка, а урмийците, от които произлезли маджарите — на три.

В „Сказание за дъщерята на хана“ е казано: „Злобният цар на йорегите искаше те да продадат душите си, защото, ако запазеха вярата си, не можеха да приемат облика им.“ И още: „Вселяват се йорегите в телата на спящите и убитите от тях и в техните образи вършат черни дела.“.

Сурежки воини — дагестанци и вайнахи (чеченци и ингуши). Интересно, че вайнахите винаги са подкрепяли българите в кавказките им походи. В армията на Волжка България е имало цели вайнахски части, а по традиция синовете на князете им служели в град Маджара Сюба.

Сомор — алп-бий на разврата, превъплъщава се в мишка.

Буляр (Биляр) — голям град, за известно време и столица на Волжка България.

Отличителен белег на злия Аждаха е както страстта му към кобилите (вярвало се, че ако някой яхне кобила, той непременно ще го погуби) и девиците, така и рогът на главата му.

Чак-чак — алп-бий на брака, в нейна чест на сватбата върху булката посипвали сребърни монети.

Лебед — свещена птица за староунгарските племена. Прародителят им Лаиш се влюбил в красива девойка, която се къпела в река Дуло-су. Когато го видяла, тя се уплашила и отлетяла като лебед. Дълго я търсил и я открил край голямото езеро Сабан-кюл.

Мал — алп на разбойниците; по-късно се почита и като покровител на животновъдите. Превъплъщава се в бик.

Кубар — алп на мълниите и гръмотевиците.

Куян (Кук-Куян) — един от най-колоритните алпи в митологията на прабългарите. Ако трябва да се характерезира с две думи — Марко Тотев. Все мечтае и крои планове за могъщество и власт и все си пати здраво. Отначало го почитали като алп на мошениците и разбойниците, а после — на търговците.

Джура — слуга.

Улчии — така прабългарите наричали славяните (от племето уличи).

В сказанието: „В същия този миг в кобната тъма засвети път — водеше той към леговището на Албастий.“.

Автентично — записана в „Джагфар тарихи“ („Историята на Джагфар“).

Дуло-су — легендарна река, прародина на племето Имен. Когато Иджик, синът на Боян Имен, извел подчинените си в планините Хон и околните започнали да ги наричат заради това хони, в памет на нея той приел за име на своя род Дуло.