Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Албастий — алп, отметнал се от Тангра и преминал на служба при Дявола;главатар на подземния свят Тама и Злото.

Ешмедеме — пир.

Алп Барин (Бури) — алп на войната;преобразява се на сив вълк.

Интересно природно явление, описано от арабския пътешественик и историк Ахмед ибн Фадлан: „… видях преди залез в обичайния му час за молитва как силно почервеняха небесният хоризонт и въздухът, дочух силен шум и мощен гръм. Когато повдигнах глава, забелязах облак… В облака сякаш се очертаваха фигури, приличащи на живи хора, яхнали коне, и много ясно личаха копията и мечовете им… И ето видях и втори отрязък, подобен на тези фигури, в които също зърнах мъже, коне, а също така и оръжие. И този отломък започна да напада, да се нахвърля върху парчето, както един ескадрон връхлита върху друг ескадрон… Попитахме царя за обяснение и той ни осведоми, че неговите прадеди разказвали, че тези конници са от средите на вярващите и невярващите джинове и всяка вечер те водят сражения помежду си и не са преставали да се сражават нито нощ, откакто са тук…“.

Чирмиш — войник, опълченец.

Казак — доблестен рицар, който се сражава без доспехи (прабълг.); рицар на служба при едър феодал (13–14 век); свободен човек (при тюрките).

Боян Имен — алп на музиката, свири на домбра;син на Слънцето и Луната;от неговите синове тръгва родословното дърво на хуните;от неговия четвърти и любим син Иджик започва родът Дуло;.

Алп Хурса — Един от най-хубавите и богати образи на алпи в „Сказание за дъщерята на хана“. Богът — ковач е изковал мечове, които могат да поразяват алпи и йореги. От шлаката на неговата ковачница е възникнала планината Урал.

Златен кладенец — легендарно място.

Кашан — легендарна страна; в някои случаи — днешните земи на Молдова.

Кумис — питие на нашите деди от кобилешко мляко.

Вещица — много интересен образ в българската митология, показван най-често схематично и неточно.

Алп-бий Яребица — богиня на майчинството.

Алп Барис (Барс) — алп на възмездието, превъплъщава се на рис (барс);един от най-силните алпи в митологията на дедите ни.

Алп Шурале — алп на смъртта;едно от най-злите същества, рожба от магаре и камила;самия той има подобен външен вид.

Тулпар — легендарен кон;вярвало се, че ако някой направи осем кръга с него, ще стане господар на света. Чудодейната си бързина придобил от падналите отгоре му черни горящи пера на алп Карга.

Мечок — алп на бог на безразсъдството и яростта.

Карга — един от най-почитаните алпи сред прабългарите, закрилник на човешкия род. Злите построили стена, която закривала Слънцето, настъпил мрак и студ. Тангра възложил събарянето на стената на Карга, който се превъплъщавал на гарван. Той успял, но изгорял от силните лъчи на небесното светило.

Джил — алп на вятъра.

Бат Терек — алп-борец срещу злото, страстен защитник на хората, любимец на Тангра. Превъплъщава се в различни дървета, затова всеки род избирал най-близкото голямо дърво и му поднасяли дарове, кичели го с панделки.

Барадж — алп с вид на змей (змия), който закриля страната, града, дома. Изключително уважаван от прабългарите. В „Историята на Джагфар“ се твърди, че знамето им било топка с ресни, която олицетворявала Барадж. Ето какво пише ибн Фадлан за отношението на предците ни към змиите: „… Видях, че змиите са в голямо изобилие и на всеки клон са омотани десетина, та и повече. Те не ги убиват, а и змиите не им пакостят…“ И пак там: „… съзрях змия… Когато ме видя, спусна се от дървото и се шмугна в храстите, а аз се отдръпнах назад изплашен. Разказах тази случка на царя и на тези, които бяха на аудиенция при него. Те не обърнаха внимание на разказа ми, само царят ме успокои с думите: «Не се безпокой, тя няма да ти навреди…»“ Интересно, че така си представят българите-християни стопанина (сайбията) на къщата и в края на 19 век — като голяма змия.

Расате — първородният син на княз Борис I, опитал се да възстанови езичеството;свален от трона и ослепен от баща си.

Румци (румийци) — византийци, гърци.