Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Артиш — алп-бий (богиня), предпазваща от напаст и зло.

Според народните вярвания само свраките знаят пътя за Усвет — края на света, където живеят повечето от митологичните същества.

Елбир — юнак, герой, на когото единият родител е алп, а другият — човек.

Воини-григори — според Книгата на Енох, разбунтували се под ръководството на Сатанаил небесни воини. Съвъкуплявали се с човешки жени и от това се родили исполините.

Хур („бий, удряй“) — боен вик, преиначен от европейците на „ура“.

Ето какво разказва ибн Фадлан за уменията на конните народи да си служат с лъка: „… Той обтегна лъка си, а конят му летеше и той улучи гъската точно между двете очи…“.

Багатур — юнак, герой, богатир.

Чигендек — според легендите българите покорили арабите и задължили вождове им да издълбават на печатите си чигендек (знак, подобен на латинската буква J), означаващ покорност.

Тунай — според тенгрианството има три свята — Горен (Устюгю урен), Среден (Урта урен) и Долен (Адакъ урен). Средният свят е видимата Вселена (Чел) — светът на физически възприеманите явления. Всичко друго принадлежи на Тунай — невидимия свят.

Кашик — на армейски жаргон — пехотинец.

Стрелата на Хурса — чудодейна стрела, поразяваща и богове.

Радамант — брат на критския цар Минос, син на Зевс и Европа, създател на лабиринта и баща на Минотавъра.

Желязна маска — поставяли ги на лицето българските бойци преди боя. Обичаят идвал от Боян Имен — син на Слънцето и Луната. Той бил звезда на небето, но му било тъжно сред светилата и помолил Тангра да го пусне сред хората. И тъй като родителите му го преследвали заради бягството, пръв скрил лицето си зад маска и оставил завет всички негови потомци да ходят така.

Самар — легендарна планина; понякога — Алтай.

Арбуга — легендарен герой; другото име, с което е известен е Тарвил. Може би популярното име Тервел в нашата история идва от него.

Урми — едно от староунгарските племена, участвало във формирането на българската народност. Прославило се с войнствеността и мъжеството си. От него произлязъл терминът чирмиш — войник, опълченец.

Аламир — прабългарското прозвище на Искандер Зулкарнайн (Александър Македонски).

Саклани — племе от ирански произход, живеещо в Предкавказието и причерноморските степи, участвало във формирането на българската народност.

Алтън Баш — Рим, Римската империя.

Шир — река Дон;понякога, макар и рядко, един от притоците му.

Пустинята Куман — легендарна пустиня.

Хусар (хузар) — лековъоръжен войник. Курсибай (постоянната българска войска) в бой се строявала в три линии: в първата били уланите, във втората — средно въоръжени бойци, а в третата — хусарите.

Смъртници-киргизи — всъщност кумани. Според преданията, те се движели пред българската армия.

Тавиш — кръг от воини в боя, които се намират на такова разстояние от началника, че да го чуват;тавишчи — началник, който командва в боя войниците, способни да го чуят.

Емир — началник.

Ето какво съобщава ибн Фадлан: „… Храната им е просо и конско месо, а също така основно включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество.“.

И пак ибн Фадлан: „Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите на гощавката…“.

Кавказка Албания се намирала южно от днешните земи на Дагестан. Според древните автори там живеели 26 племена и народи, всяко със свой цар.

Акашови записи — астрална банка от данни, намираща се в друга плоскост на съзнанието, за всяко деяние, мисъл, събитие, намерение, преживяно от човешката раса. За първи път споменати от германския антропософист Рудолф Щайнер.

Хин — легендарна страна на Изток, понякога Северен Китай, понякога — днешните земи на Афганистан.

Суджа — понякога — отрова; ибн Фадлан я споменава като медовина. В романа се използва това значение.