Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

Не знам… За мен важното е, че в този размирен край, раздиран почти десет години от кървави разпри, досега не съм загубил нито един войник.

Дори подарък получих. И то какъв — меч! Ама меч, ей!… В кания от брезова кора, с широко острие и съвсем леко закривено като катана. Дръжката от рог на елен, обкована по краищата със сребро.

Донесоха я изпосталели старци с бели бради до пояса и овехтели от слънцето чалми. Само този, който се е докоснал до сърцето на Изтока, знае каква огромна и практически неограничена власт имат те. Та дошли на КПП-то и помолили за среща с емира. Заповядах да ги доведат по най-бързия начин при мен в щаба.

Почерпих ги с кафе и сладки. Кусаха от всичко и дадоха да се разбере, че са доволни. И един от тях, който седеше в средата, извади някъде от гънките на широката си дреха меча-сабя.

Нещо ме стисна за гърлото… Някакъв спомен напъна ципата на миналото… Меч… Като това…

Направо déjà vu. Някъде… някога… Кога? Къде?…

Старецът — с дълбоко хлътнали тесни очи и изпъкнали скули — каза нещо и ми подаде с две ръце оръжието.

— Благодарят ви, че не сте допуснали кръвопролития, както е станало в градовете в ниското — започна Раданов, преводачът ми. — Искат да приемете този древен меч като спомен от родината им. Той ще ви помогне да постигнете големи победи.

Заслуша се в тихото говорене на старейшината. Набърчи заинтригуван чело.

— Казва, че този меч не е обикновен. Изкован е преди хиляди години и са го носили само велики воини.

— Хиляди? — повторих аз машинално, а сърцето ми подскочи като боцнато със слаб ток.

— Те така казват за всяко нещо, което е много старо.

После старецът рече още нещо, от което ми се стори, че долових „Тангра“. Въздухът сякаш се разреди. По челото ми изби пот и аз усетих, че устните ми сякаш надебеляват.

— Бог да те благослови — преведе Раданов.

— Той каза Тангра — едва не изхърках аз и разхлабих яката на ризата си.

— Тангра каза — съгласи се преводачът. — Това е едно от имената на Аллах тук.

Старците сведоха почтително глави и се извърнаха като по команда. А аз останах сред помещението с меча и онова Тангра, което разравяше като огромен багер някакви пластове в мен…

Но имаше и продължение — явно днес е ден на чудесата.

Адютантът ми донесе съобщение от България.

— Младеж е потеглил преди два месеца от Будапеща по стъпките на предците ни на кон. Писаха много за него по вестниците… Някакъв предложил десет милиона за коня му. Не помните ли?

Тогава имаше инциденти по границата и съвсем не ми беше до жълтата преса.

— Ами хубаво — вдигнах рамене.

— След тридесет дни щял да бъде при нас. Да сме му окажели съдействие.

— Как при нас? — едва не зяпнах аз.

— Тук била люлката на цивилизацията ни…

Поех жадно въздух.

— Та от Външно препоръчват да посрещнем Боян Елбиров…

— Боян? — изхърках аз. — Елбиров?…

— Познавате ли го?

Приближих до прозореца и го отворих припряно.

Отсреща, над скалистия проход, се виеше огромен ястреб. Невероятно голям. Немислимо голям. Какъвто дори в приказките няма.

Едва не извиках. Извърнах поглед към окачения на стената меч. Нещо в мен се отключи.

— Не — казах равно…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4332

Издание:

Андрея Илиев. Реваншът на Тангра

Издателство „Аргус“, 2008

ISBN: 9789545701665

Алп — бог, див.

Алп Лачин (Сокол) — езически бог с облик на сокол или бял кон, който отговаря за преселението на човешките души пред съда на Тангра. Когато Тангра слиза на Земята, Лачин (като бял кон) го пренася от място на място.

Чулман — легендарен остров в Северния ледовит океан, където живеят Тангра и алпите.

Йорег — особено нечестив зъл дух.

Джиен — родов празник, събор.

Ат — намирал се е при устието на р. Дунав.

Каргаботкасъ — празник в чест на алп Карга, закрилник на човешкия род.

Колобър — духовно лице, обслужващо култа към Тангра.

Фаранг — франк, западноевропеец.

Чигот — меченосец.

Канартикин — престолонаследник.

Каф — легендарна планина, понякога — Кавказ.

Хони — хуни; приели името на планините Хон, където се настанили след преселването от прародината си край легендарната река Дуло-су.