Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

Но в боя с копие сакланът нямаше съперник. И така се заперчи, че миналият вече през изпитанията Арбуга се амбицира и излезе на двубой. С много пот и усилия успя да го победи. А после, докато чакаха да ги извикат при Аламир за назначения във войската, той прегърна съперника си и призна:

— Ако бях с друго копие, сигурно щях да загубя.

— Какво му е на копието? — изфуча нацупен Татра.

— Това е оръжието на прадядо ми Лаиш.

— Е, не може да е толкова старо — огледа го придирчиво Ат. — Ама кой знае…

— Абе, майната му… — махна с ръка Арбуга. — Вижте какво: стига сме се гледали изпод вежди и на кръв! Армията сигурно ще стигне сто хиляди. Чинове има и за тримата!

Първи се засмя Ат. После оня дългуч…

Старите алпи не обичат да говорят за това време. Тогава те провеждат една от най-успешните операции на всички времена и стават господстваща сила. Това го знаят, това го засукват с майчиното мляко всички алпи. Но малцина — само такива като мен, синове на стари алпи — научават и друго: Тангра побеждава Албастий и йорегите, но с това поставя началото на най-голямото ни поражение. Защото на мястото на Тама-тархан, Аждаха и помиярите му идват дяволите на Иисус. Дотогава нашето Зло е давало отпор и на тях, и на ангелите и не ги е допускало в този ключов за господство над тогавашния свят район. И когато те били избити, заелите мястото им алпи не успели да го опазят.

Няма абсолютно Зло. Както и абсолютно Добро. Когато Бичът на Тангра — Атила — опустошава земите на Алтън Баш 55 55 Алтън Баш — Рим, Римската империя. , това е добро за хоните, но е зло за румците. Когато Иисус атакува владенията ни, не се интересува дали срещу него стоят алпи или йореги. И Тангра не подбира в кланетата между херувими и дяволи, светии и вещери. Всички те са от друг свят и не могат да ни бъдат братя.

Учителите ни винаги завършват уроците за тази страница от историята ни с недомлъвки. И с течение на времето, с идването на зрелостта ние сами стигаме до извода: изправи ли се срещу нас чуждо Зло, съюзи се с нашето и го победи. Пък след това пак ще се хванем за гушите… Затова в Самодивия алпи се биха рамо до рамо с йореги.

Но до тая мъдрост има много, много време. Сега всеки ден загиват и от едните, и от другите. А най-вече хора, защото те се лашкат натам, накъдето ги повлекат боговете. Трябват души, трябва Сила за воюващите… И сега се налага да си отварям очите на четири, защото съм в леговището на Албастий и набитият ми яко в главата принцип е непознат за него и подчинените му. За тях всеки забелязан тук алп по най-бързия начин трябва да се превърне в мъртъв алп.

Операцията на Тангра вече тече. Както и ответните действия на Албастий. Или това е операция на Албастий? И моите предци отговарят на предизвикателствата?… Не знам. Не знам. Някога, когато заема мястото на баща си Лачин, ще получа достъп и до тези знания.

А сега, сега едно коляно от рода Дуло е изклано и единственият спасил се (не без помощта на Тангра!) юноша провежда своя си операция за отмъщение. Съдбата го е избрала, на него му предстои дълъг и тежък път. И отговорен — това, което той ще стори, ще определя дълго време съдбата на милиони хора за хиляди години. И на нас, естествено.

Моята е лесна. Трябва да стигна ей ония хълмове. Юношата, след като е убил десетина човека, ще пусне кръв и на алп Шурале. И ще открадне от него великия кон Тулпар. В момента, когато той се качи на него с Ханския меч, изкован от нашия ковач Хурса, се задейства древната магия. Колко древна? Не знам. Тя е отпреди нас, дошла е от Тунай. А Тунай е безбрежен и непознаваем. Трябва да взема генетичен материал от коня. Сега. Защото колкото повече време стои юношата заедно с Тулпар и Меча, толкова Силата им се прехвърля в него… И той ще стане силен, толкова силен, че дори някои от старите алпи не ще могат да го победят. Такъв, какъвто ще стане синът на Делян и Биляна.

Биляна…

Аламир бе седнал на походния трон. Край него бяха застанали десетина от най-близките му хора. Роби разнасяха чаши с разхлаждащи напитки и блюда с плодове.

Ат изтърпя спокоен втренчения поглед.

— Странно име — каза Аламир.

— Странно — съгласи се веднага и млъкна.

— Видях коня ти. Никой не притежава такъв. От Каф до Шир 56 56 Шир — река Дон;понякога, макар и рядко, един от притоците му. и от Кашан до пустинята Куман 57 57 Пустинята Куман — легендарна пустиня. .

— Сигурно.

— С такъв кон не е трудно да победиш в надбягването.