Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

— Какво ще кажете, алпи? — попита алп Лачин, родителят ми.

— Той носи в себе си Боян Имен.

Отдъхнах си.

— Мислех, че последните представители на рода Имен са избити от княз Борис след бунта на сина му Расате 35 35 Расате — първородният син на княз Борис I, опитал се да възстанови езичеството;свален от трона и ослепен от баща си. — продължи кисело Барадж.

Никой не искаше да си спомня за едно от най-големите ни поражения.

— Лъгали сме се — поклати глава Джил.

— Какво да го правим? — изрече Карга на глас това, което всички мислеха.

— Нашият свят е доста населен — предпазливо започна Мечок. — И алпи с най-славно потекло нямат трайно препитание.

— Но Чулман е задължен на Боян Имен — обади се Бат Терек. — И след като не направихме кой знае какво за него, редно е да отдадем дължимото на потомъка му.

Да. Договорът с Новите големи богове е бил едно голямо предателство спрямо хората, държали за нас. Поне така оценявахме нещата аз и моите връстници. Старите алпи отбягваха тази тема като вълк от огън.

— Бойци като него биха били ценни в света Есегел.

— Това значи да го изхабим — ядоса се Карга. — Там условията са коренно различни.

— Моите синове са там — контрира Барис.

— Последните ти синове — уточни Барадж. — И майка им е от този свят.

— Те приличат на мен!

— Чакайте — обади се Бат Терек и всички млъкнаха, защото знаеха, че той винаги има най-точното решение на всеки проблем. — Тангра обмисля от много време един удар, но все не може да го задвижи.

— Защо?

— Защото нямахме човек…

Какъв беше тоя сън? И сън ли беше? Боже! Какви глупости!…

Чакай… Аз тогава наистина се изгубих. Помня. Момчетата твърдяха, че няколко пъти преровили Самодивски поляни — нямало и следа от мен. И съм се появил там, където те минавали…

Айде стига бе! Самодива… жива вода… Сън. Като това сега — алп!… Ще ми мине.

Но имаше нещо, което се наместваше. Бъбреците и кистите в тях. Майка ми е на хемодиализа. Тази болест се предава по наследство — особено от майка на син. Азбучна медицинска истина. На поредната комисия ехографът засече нещо. Беше преди това учение. Когато отидох след шест месеца на назначения от лекаря контролен преглед, нямаше нищо…

Полудявам. Ей сега ще се събудя. И целия тоя кошмар ще е следствие от шегата на някакъв тъпанар. Когото добре ще подредя…

Оня… Алпът Чакар.

— Ела.

И пак стоим с потомъка на великия Боян Имен пред старите алпи. И пак Тангра е казал „да бъде“. И пак върху един човек са струпани надеждите ни за бъдещето.

— Човече от славния род Имен — каза Бат Терек. — Ти трябва да ни помогнеш.

— Аз?

— Ти.

— Кои сте вие?

— Алпите на българите.

— Не!

— Твоят праотец ни е помогнал в миналото. И е получил безсмъртие. Живял е петстотин години и се е отказал от него сам. Ти можеш да си го върнеш.

Да бе!

— Не вярваш? — въздъхна Бат Терек. — Погледни ме в очите. Не се бой. Така…

… Горящи села. Бягат хора. Сред тях същества с магарешки глави…

… Синьо небе. Облаци. Реят се из тях… хора. Като птици. Грамаден мъж се е опънал на една бяла, пухкава като захарен памук скала, забита в синевата. И хърка! Друг се прокрадва отдолу и го мушка с нещо като рог. Оня подскача и… започва да мята мълнии, които цепят на трески огромни столетни дървета на земята…

… Там пристъпва кон. Майко, какъв кон!… Опитва се някакъв — какъв? човек? бог? — да го обязди. Но той няма седло и божественият жребец го хвърля от гърба си с лекота…

… Мускулест черен мъж удря за последно огромен чук върху огромна наковалня. И вдига бляскав, сияен меч. Оглежда го доволен. После… После го забива в някакво човекоподобно… Цвърчи изгоряла плът… протяжен вик… Мечът е закален!

… Стоманени карета. Настръхнали копия. Щитове, боядисани с всички цветове на дъгата. Страшен, многогласен вик „хур!“… Двете войски се устремяват една срещу друга и въпреки че не виждам сблъсъка им, знам, че е бил много, много кървав…

Бавно. Бавно — целият този свят се топи. Или отдалечава. И на негово място — тежките очи на Бат Терек.

— Ние, боговете, живеем от вярата на по-низшите от нас. Колкото повече вярващи, толкова повече души за нас. От тях черпим силата си. Това е основен закон. Това ни тласка във всички посоки на Всемира. Търсим и подчиняваме. Има много светове. Понякога срещаме хищници като нас и воюваме. Ето например Земята. След като победихме Албастий и йорегите, върнахме Боян Имен и отрядите му там. За кратко време те подчиниха голяма част от тогавашния цивилизован свят и наложиха вярата в нас.