Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

В този миг тя влетя откъм вратата. Червено-черна. Голяма почти колкото мъжка длан. Аудан никога не бе виждал толкова голяма пеперуда. Стрелна се на отблясъците на борината към колобъра. Той замахна с меча. Пеперудата се гмурна надолу, после се издигна нагоре и отново опита да налети върху тях. И Елаур отново завъртя меча.

Пеперудата се върна и запърха на педя от мръсния, покрит с паяжини и прах таван.

— Застани зад мен! — властно заповяда колобърът.

Аудан направи крачка, но трепкащата гад внезапно се стрелна към него. Ударът на Елаур накара въздухът да изплаче. Изтърва я… Аудан също. И само светкавичната му реакция — наведе се! — го спаси. Миг след това Елаур пак бе между пеперудата и канартикина и пак замахна с бляскавото острие.

Пеперудата направи няколко обиколки по ъглите и се скри в мазето.

Аудан избърса с ръкав лицето си и с пресъхнало гърло попита:

— Какво беше това?

— Вещица 25 25 Вещица — много интересен образ в българската митология, показван най-често схематично и неточно. — преглътна Елаур.

Войната била толкова тежка и кръвопролитна, че в един момент, за да попълнят оределия боен строй, участвали и алп-бий — нашите жени.

В едно от сраженията йорегите обкръжили наш отряд и бавно, методично го изклали. Спасила се само алп-бий Яребица 26 26 Алп-бий Яребица — богиня на майчинството. — докато пълзяла ранена, паднала в дупка между две скали. Припълзяла навътре, за да се скрие и превърже раните си и… се озовала сред равна зелена степ. По нея пасели спокойно хиляди животни, ромонели поточета, а в синьото небе пеели птици. Рай!

А най-ценното се оказали хората и конете.

По това време в битките с йорегите се изявил алпът Барис 27 27 Алп Барис (Барс) — алп на възмездието, превъплъщава се на рис (барс);един от най-силните алпи в митологията на дедите ни. — млад, силен и много смел. „Ако имахме сто като него, да сме победили“ — въздишали старите алпи.

Когато алп-бий Яребица се върнала и разказала какво е открила, първата реакция на старците била да се изтеглят и заселят там. Но Тангра се възпротивил. И изпратил алпите Шурале 28 28 Алп Шурале — алп на смъртта;едно от най-злите същества, рожба от магаре и камила;самия той има подобен външен вид. и Хурса Ковачът да проверят може ли да се използват хората във войната с йорегите. Те се върнали и довели един човек Боян Имен. Според тях, ако се дооформели тук-там аурата и качествата му, от него би излязъл великолепен боец. И Тангра им казал: „Да бъде!“

После през ръцете им минали стотици хора, но по първия работили най-съвестно и му отделили най-много време. Боян, наречен Имен поради това, че се движи винаги с коня си Тулпар 29 29 Тулпар — легендарен кон;вярвало се, че ако някой направи осем кръга с него, ще стане господар на света. Чудодейната си бързина придобил от падналите отгоре му черни горящи пера на алп Карга. Първия, станал най-близо до нас по сила и възможности.

Албастий загубил войната…

Ето тези неща си спомнях, докато гледах баща ми и старите алпи Барис, Мечок 30 30 Мечок — алп на бог на безразсъдството и яростта. , Карга 31 31 Карга — един от най-почитаните алпи сред прабългарите, закрилник на човешкия род. Злите построили стена, която закривала Слънцето, настъпил мрак и студ. Тангра възложил събарянето на стената на Карга, който се превъплъщавал на гарван. Той успял, но изгорял от силните лъчи на небесното светило. , Джил 32 32 Джил — алп на вятъра. , Бат Терек 33 33 Бат Терек — алп-борец срещу злото, страстен защитник на хората, любимец на Тангра. Превъплъщава се в различни дървета, затова всеки род избирал най-близкото голямо дърво и му поднасяли дарове, кичели го с панделки. и Барадж 34 34 Барадж — алп с вид на змей (змия), който закриля страната, града, дома. Изключително уважаван от прабългарите. В „Историята на Джагфар“ се твърди, че знамето им било топка с ресни, която олицетворявала Барадж. Ето какво пише ибн Фадлан за отношението на предците ни към змиите: „… Видях, че змиите са в голямо изобилие и на всеки клон са омотани десетина, та и повече. Те не ги убиват, а и змиите не им пакостят…“ И пак там: „… съзрях змия… Когато ме видя, спусна се от дървото и се шмугна в храстите, а аз се отдръпнах назад изплашен. Разказах тази случка на царя и на тези, които бяха на аудиенция при него. Те не обърнаха внимание на разказа ми, само царят ме успокои с думите: «Не се безпокой, тя няма да ти навреди…»“ Интересно, че така си представят българите-християни стопанина (сайбията) на къщата и в края на 19 век — като голяма змия. .