Артър Кларк - Спусъкът

— Няма доказателства.

— Нито дума.

— Трябва да има някъде.

— Ако зададем правилните въпроси — каза Хортън. — Един от фактите, в които все още съм сравнително сигурен, е, че материята и енергията си взаимодействат. Но започвам да се питам дали полето на излъчвателя не е нито материя, нито енергия.

— Подозираш ли нещо друго? — изненадано попита. Лий.

Той се намръщи и поклати глава.

Сега с този въпрос се занимаваше Карл Броуиър. След завръщането си от Вашингтон с Хортън директорът пак си беше събрал багажа, този път за Института за съвременни проучвания в Принстън.

Докато го нямаше, Джефри отново наложи присъствието си в Пристройката и проявяваше радостните признаци, че си възвръща старата форма. Вече не се изолираше и работеше с предишния ентусиазъм, който водеше и до почти досаден интерес към експериментите на Лий. Почти цяла седмица той преглеждаше резултатите на екипа й и разговаряше с хората за проблема с регистрирането и измерването на спусъчното поле.

И в края на седмицата изнесе пред отдела й старомодна вдъхновяваща реч.

— Ако вие успеете да го регистрирате, ние ще успеем да го спрем. Ако успеете да го измерите, ние ще успеем да го модулираме. Продължавайте да работите съсредоточено и ангажирано. Ако можете, работете и с оптимизъм. Понякога на всички ни е трудно. Но вашата работа може да е ключът към всичко, което правим тук. Ако откриете нещо, което взаимодейства със спусъчното поле, на следващия ден ще разполагаме със защита срещу Спусъка, а след още един ден — и с насоченост.

От гледна точка на Лий интересът на Хортън беше закъснял, но тя с изненада установи, че ентусиазмът му повдига дори собственото й унило настроение. И се зарадва, когато той се появи на полигона половин час преди да започне втората Бъркотия. Това й напомни за едно време, преди Бебето — време, на което, подобно на много млади родители, Лий гледаше с малко носталгия.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита Хортън.

— Приемам дарения от синапси в добро състояние — отвърна тя. — Знаеш ли, че мозъчният растеж свършва точно след пубертета? После започваме да се спускаме надолу.

— Да, знам — усмихна се той. — Даже имам любима теория за зависимостта между житейския ни път и това за какво използваме последните няколко милиарда връзки — за образование или за секс.

— В началното училище сигурно си разбрал, че адски много умни хора си нямат и представа от междуличностни отношения — отвърна Лий и съжали за горчивите нотки, които се прокраднаха неканени в гласа й.

— Разбрах го чак в гимназията — рече Хортън. — Само двама от нас отидоха на танците, при това бяха заедно. Даяна и Ким. Имаш ли свободни слушалки?

Тя посочи.

— В най-долното чекмедже.

После бяха прекалено заети, за да разговарят. Лий направи последна проверка с енергична ефикасност, която не даваше нито миг почивка на другите. Хортън я изненада, като успя да не им се пречка в краката, което тя оцени повече, отколкото всякаква помощ.

Самият тест донесе спад на напрежението. След като полигонът беше разчистен, Лий за петнадесет секунди повиши мощността на Спусъка до десет процента. Всички материали бяха затворени в кутийки без отвори, така че нямаше нито дим, нито звук. Когато зелената светлина угасна, един от хората на Лий докара електрокара и събра номерираните кутии за анализ.

Пристигна втори електрокар с нова партида проби. Докато ги нареждаха, Лий и Хортън можеха да продължат разговора си.

— Доктор Броуиър каза ли ти кога очаква да се прибере от Ню Джърси? — попита тя.

— Каза, че там не било чак толкова ужасно, колкото го описвали, и предупреди да не се изненадваме, ако го няма няколко седмици.

— Мислиш ли, че ще се обади?

— Не, освен ако няма нещо спешно. Просто не е от бъбривите.

— Намекна ли ти нещо защо е отишъл там — искам да кажа, конкретно с кого иска да разговаря?

— Той има много приятели във факултета — сред които Бул и Естерович. Каза ми само, че се чудел дали не дърпаме пръчката откъм погрешния край, дали всъщност ни трябва не нова физика, а нова математика. Според мен искаше да каже, че отива да приказва с Райкарт и Уу.

И двете имена й бяха известни. Райкарт преподаваше в математическия факултет и наскоро бе получил наградата „Волф“. Уу беше гост-професор във факултета по естествени науки, прочут със свободомислието си учен, чиито критики на модела на ЕЛЯФ бяха толкова част от репутацията му, колкото и собствените му трудове по астрофизика.