Кони Мейсън - Лъвското сърце

— И на мене ми стана ясно. Мисля да намеря сър Рен и да го помоля да говори със селяните в моя защита. Конят ми стои още зад ковачницата. Ами ако Лъвското сърце разпознае Барон? Ще се посъветвам със сър Рен къде да скрия коня.

— Не можеш да излезеш сама — предупреди я отец Кадък. — Много е опасно.

— Трябва.

— Не, неприемливо е. Опасността става все по-голяма всеки път, когато се облечеш като рицар. Ти си жена, Ванора, не си за броня и битки.

— Мога да се бия толкова добре, колкото и всеки мъж — каза Ванора. — Не съм ли го доказала?

— Можеш да надвиеш повечето мъже, но не и Лъвското сърце. Няма мъж или жена, който да е по-умел или по-смъртоносен от него. Той ще те посече без никаква милост.

— Въпреки това ще отида. Вярвам, че Лъвското сърце започва да се интересува от мене, и не мога да рискувам той да научи истината.

— Обичаш ли го, дете?

— Опитвах се да не се влюбвам в него, отче, но не можах. И двамата знаем защо Лъвското сърце се ожени за мене, не защото беше привързан към мене. Мислех, че щом напусне Крагдън, никога повече няма да го видя. Можех да приема това, дори го очаквах, защото тогава чувствата ми към него нямаше да излязат от контрол и щях да го забравя. Но неговото оставане променя всичко. Копнея той да отвърне на любовта ми.

— Това, което искаш, не е невъзможно, Ванора. Вярвам, че Лъвското сърце изпитва повече чувства към тебе, отколкото е склонен да си признае.

— Бях започнала да се надявам, че е така, но всичко ще пропадне, ако някой от селяните на Крагдън му каже истината за мене.

— Аз ще говоря с тях.

— Простете, отче, но сър Рен ще свърши по-добра работа. Вие сте добра душа и нямате сърце да говорите твърдо. А сър Рен може.

— Има ли нещо, което да мога да кажа, за да те разубедя от глупавата ти авантюра?

— Не, отче, решила съм го.

— Виждам, че си твърдо решена, затова ще се моля за твоята безопасност. Има ли още нещо, което да мога да направя за тебе?

— Да. Дръжте под око Алтея. Ще помоля Меър да направи същото. Не знам кога Лъвското сърце ще я върне в Англия и не й вярвам. Тя ще направи всичко, само и само да го вкара в леглото си.

— Така е. Но между Меър и мене Алтея трудно ще съблазни съпруга ти.

— Благодаря, отче. Искам шанс да накарам Лъвското сърце да ме обикне без намесата на Алтея.

Ванора остави параклиса в замислено настроение. Беше признала пред отец Кадък, че обича съпруга си, но това не беше лесно. Любовта, останала без отговор, болеше.

Залата беше необикновено тиха, когато Ванора мина през празното пространство на път към килера. Животът в Крагдън беше трескав вече от много време насам и тя вкусваше тишината. Когато видя Алтея да влиза в залата и да тръгва към нея, спокойното й настроение изчезна.

— С какво се развличате тук? — запита Алтея. — Умирам от скука.

— Можеш да кърпиш чаршафи, ако искаш да правиш нещо. Винаги имам нужда от още един чифт ръце. Меър ще бъде щастлива да ти осигури игла и конец.

— Това е под моето достойнство — изрече Алтея, отмятайки глава. — Кога ще се върне Лъвското сърце?

— Не каза и те съветвам да престанеш да хвърляш мрежите си върху него. Той каза повече от веднъж, че не те иска.

— Това предупреждение ли е?

— Приеми го както искаш.

— Лъвското сърце не те обича. Той не знае смисъла на тази дума. Повярвай ми, защото го познавам много по-добре от тебе.

— Губиш ми времето, Алтея — отвърна Ванора. — Ако не искаш да помагаш, намери си сама развлечение.

— Може би ще намеря сър Джайлс. Той може да не е толкова зает, за да ме забавлява.

Ванора беше повече от щастлива да се освободи от Алтея и се запита още колко време ще трябва да търпи тази заядливка. В живота на Лъвското сърце имаше място само за една жена и това определено не беше Алтея.

Лъвското сърце и малката му свита придружиха Едуард до източната граница на земите на Крагдън. Преди да се разделят, Лъвското сърце го накара да обещае, че ще прати за него, ако срещне някакви трудности. Но Едуард беше непреклонен, че Лъвското сърце трябва да остане в Крагдън.

— Английското присъствие в голяма близост до границите може да предотврати нападенията над пограничните области. Земевладелците там се оплакват, но Хенри е прекалено зает със собствените си нужди и изсипва пари в безплодни войни, затова не чува виковете им за помощ. Това ще се промени, когато стана крал.

Лъвското сърце знаеше, че искреният млад мъж ще управлява справедливо, и се молеше Едуард да успее да осъществи мисията си. Той много се тревожеше за изхода от битката със силите на Симон дьо Монфор и си пожела да беше убедил Едуард да го освободи от задълженията му в Крагдън.