Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Ванора…

— О, много добре. Отказвам да спя в едно легло с тебе. Ще се преместя от дневната, за да освободя стаята за любовницата ти.

— Това, което видя, не беше това, което си мислиш, че е.

— Очите ми не ме лъжат, милорд.

— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Беше интимен с Алтея, нали?

— Не, не съм бил. — Очите му се присвиха. — Била си забелязана да се целуваш с Дафид параклиса.

— Виждам, че Алтея не си е губила времето и ти е казала веднага. Какво друго ти каза?

— Ще говорим за това по-късно. Защо си целувала Дафид? Съжаляваш ли, че си развалила годежа си с него?

— Алтея не ти ли каза, че не бях доброволна участничка в целувката? Дафид ме намери в параклиса, за да се сбогува. Целувката беше неочаквана и нежелана.

— Така ли? Много добре, знам, че привидното може да е измамно, дори ако ти не лъжеш. Да продължим ли по друга тема? Алтея ви е чула да обсъждате Белия рицар. Каза, че си говорила така, като че ли знаеш кой е. Кой е той, Ванора?

Тя пребледня.

— Не знам. Остави го, Лъвско сърце. Нашите две страни са в мир и вече няма причина да го търсиш.

— Как да забравя някого, който ме направи на глупак? Не, ще го търся, докато не го намеря. Аз съм ти съпруг; дължиш ми лоялност. Дай ми името на този негодник и ще ти простя, че си целувала Дафид.

— Ще ми простиш? Как смееш! Дафид ме целуна насила, но ти доброволно отиде в леглото на Алтея. Би трябвало да искаш аз да ти простя.

— Не съм направил нищо, заради което да искам прошка, докато ти, от друга страна, имаш много тайни. — Той я изгледа остро. — Ще спиш в леглото ми, докато не реша друго, ясно ли е?

— Нямам ли думата по въпроса? — изсъска тя в отговор.

— Абсолютно никак. Виж какво ще ти кажа. Приемам, че Дафид те е целунал насила, но няма да търпя потайността ти по отношение на Белия рицар. Когато го намеря, аз ще го намеря, той няма да се спаси от гнева ми.

Той се обърна рязко и излетя от стаята.

Ванора се разкъсваше. Дали не си беше извадила прибързани заключения за връзката на Лъвското сърце с Алтея? Не, очите й не я бяха излъгали и Джайлс беше казал, че Лъвското сърце е тръгнал доброволно с Алтея. Дали тази жена не беше направила така, че да изглежда, че двамата с Лъвското сърце пак са станали любовници?

Тази мисъл породи друга, още по-объркваща. Какво щеше да прави тя с Белия рицар? Разобличаването му заплашваше спокойствието на ума й, както и връзката й с Лъвското сърце. Колкото повече време останеше той в Крагдън, толкова по-голяма ставаше опасността. Бъдещето й се очертаваше като извънредно несигурно. Ако Лъвското сърце откриеше, че тя е един и същи човек с рицаря, на когото се беше заклел да отмъсти, животът й беше изложен на върховна опасност.

Същата вечер пристигна съобщение за Едуард. Изтощен от няколкодневната бърза езда, пратеникът подаде на принца навития пергамент с кралския печат и веднага отиде да потърси храна и легло. Едуард разви пергамента, прегледа съдържанието му и изруга под нос.

— Лоши новини ли? — запита Лъвското сърце.

— Да. Кралят има нужда от мене. Гражданската война започна. Симон дьо Монфор е обявил намерението си да тръгне срещу Уестминстър, ако татко не подпише Оксфордските споразумения. Трябва веднага да се върна в Англия. — Той стана. — Извини ме, трябва да осведомя войската си за промяната в плановете. Надявах се да поостана в Крагдън някой и друг ден, но вече не е възможно.

Лъвското сърце се загледа замислено в бирата си, след като Едуард се оттегли. Идеята принцът да тръгне на бой без него не му харесваше. Още по-смущаващо беше натрапчивото подозрение, че в действителност не му се искаше да остави Ванора въпреки желанието си да последва Едуард. Погледна към нея и се запита за какво ли мисли тя.

Като че ли четейки неговите мисли, Ванора каза:

— Не съм недоволна, че Едуард си отива. Ще бъде добре да се освободя от английските воини, които лагеруват във външния двор на замъка. Колко жалко, че не можеш да тръгнеш с него.

— И да те оставя на Дафид? — възрази Лъвското сърце. — Ако ще има дете, искам да бъда сигурен, че ще бъде мое.

Ако погледите можеха да убиват, той щеше да бъде мъртъв. Тя стана изведнъж.

— Извини ме, трябва да предупредя готвачката, че гостите ни скоро ще си заминат. Сигурна съм, че отпътуването им ще й се понрави, защото те доста опустошиха запасите ни.

Пръстите на Лъвското сърце се свиха около китката й.

— Да не се опитваш да избегнеш по-нататъшния разговор с мене?