Ким Робинсън - Айсхендж

— Професор Недерланд?

Беше Петрини, а сред групичката зад него видях и Сатарвал.

— Какво има?…

Той ме погледна смутено.

— Нали ти си изпратил да ни повикат?

— А, да. Открихме нещо и имам нужда от помощта ти. Вероятно е едно от средищата на съпротивата.

— Точно от моята помощ ли имаш нужда? — усмихна се Петрини.

— Искаме да бъде вписано потвърждение на находката от независими наблюдатели.

— Тъй ли било… — Усмивката му се стопи веднага. — Ясно. Добре, да погледнем. — Той ми протегна ръка. — Добре ли си? Имаш малко болнав вид.

Изправих се сам и посочих фасадата зад гърба си.

— Някога съм живял тук.

— Сериозно?! — възкликна учудено Петрини. Неговите сътрудници се спогледаха. — В базите данни ли го откри?

— Не, спомних си.

Вътрешността на сградата вече бе заснета, резултатите от проверката на здравината й се оказаха задоволителни, затова се захванахме на работа. Соуза, Хана и Бил даваха указания, а аз следях какво се върши. Извлякоха седем тела, качваха ги на ескалатора, който бяхме прехвърлили над ръба на изкопа. С напредъка на разкопките сигурно щеше да се наложи да изкопаем и гробище някъде край основния лагер на експедицията. С падането на нощта включихме лампите и преносимите калорифери. Гледах как отнасят телата и стисках ръце, за да не треперят. Осквернители на гробове, повтарях си безмълвно.

В последната стая имаше бюро. Личеше, че всичко от него е било прибрано много набързо. Чекмеджетата бяха празни, но на пода намерихме листче, сковано от студа. Разчетохме припрените драсканици: „Сюзън, на смрачаване започнете евакуацията. А.“ Хана ми показа късчето хартия, след малко й го върнах и тя се отдалечи. Мрак и студ на тъмната улица. Гласовете от сградата все едно принадлежаха на пияни работници в закусвалнята. Пак седнах на стъпалата пред някогашния си дом и усилих отоплението на скафандъра. Усетих как горещите струи излизат от вентилационните отвори и обвяват лицето ми. Вдишвах дълбоко вледеняващия въздух. Значи са разрушили купола над Нов Хюстън. И още колко градове са загинали като този?

Другите излязоха, увлечени в спор.

— Очевидно е, че е имало добре организирана съпротива! — ядосано натърти Хана. — Това е един от щабовете! А причината да не намерим повече следи от тях досега е именно в секретния характер на организацията им, пък и полицията никога не е искала да признае нейното съществуване…

— Знам, знам — помирително изрече Петрини. — Професор Недерланд твърде красноречиво защитава това схващане от години.

Застанаха в лъчите на една лампа и сенките им се простряха по улицата.

— И все пак… Хялмар — обърна се Петрини към мен, — трябва да признаеш, че се опитвате да обясните липсата на данни, а не наличието им. В края на краищата не можете да се опирате само на толкова ценения от тебе самиздат. Та нали в самиздата се промъкват и измишльотини как зелени марсианци се присъединили към бунтовниците, най-после напускайки хилядолетните си скривалища… — Неколцина от неговия екип се засмяха. — После пък прибрали победените в своите приказни убежища. Не е редно да повярваме и в марсианците само защото се натъкваме на подозрителна оскъдица на друга информация за тях.

Мисля, че той харесваше собственото си остроумие.

— Ето ви ги доказателствата — промърморих сърдито.

Тогава се обади Сатарвал:

— Виждаме само гнездо на неколцина от бунтовниците, разрушили този град. Свърталище на убийци.

— Но доколкото виждам, те са мъртвите в случая.

Шефът на Инспектората гневно размаха пръст насреща ми.

— Не е имало никаква организирана съпротива! Никакъв съюз „Уошингтън-Ленин“, както твърдят някои от вашите съмишленици. Обикновени злонамерени измислици, разпространявани от дисидентите, за да дразнят властите.

Уморено се обърнах към Петрини.

— Самият мащаб на бунта е най-очебийното доказателство. Невъзможно е участниците в спонтанно избухнали безредици да отблъскват полицията цели пет месеца. И да превземат толкова градове.

— Станало е само заради измяната в руската космическа флота — заяви Сатарвал.

— Да, но това засяга руското участие в смутовете. А тук стоим насред град, обитаван от тексасци, който е трябвало да бъде разрушен, за да бъде превзет. Ето ви и американското участие.

— Бунтовниците са унищожили града — заинати се Сатарвал. — Доказал съм този факт толкова…

— Вие работите за комитета — прекъснах го и станах. Зави ми се свят, светлините подскачаха пред очите ми. Заговорих по-силно, исках всички наоколо да ме чуят. — Не бунтовниците са унищожили този град. — Хана ме загледа втренчено, угрижена гримаса изкриви лицето й. Другите също ме зяпаха. — Виновни са полицейските щурмоваци. Знам, защото бях тук по онова време. — Махнах с ръка. — Бях точно тук, когато се случи!