Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Нищо особено — увери го авурецът, наведе се, вдигна другите четири раници и ги наниза на яките си ръце. — Вие пък от своя страна помогнахте на моята миньорска група. Особено вие, моо саб Плекс, с вашите ловни умения.

— Благодаря — отвърна Колчин. — Та казахте, че сте отнесли нашето съобщение на моо саб Бокамба?

— Не съм казвал подобно нещо — възрази Пилтариаб жизнерадостно, докато навлизаха сред дърветата. — Казах само, че съм го намерил. Нали ще се върнете с мен при групата?

— Добре, грешката е моя — призна Колчин. — Срещнали сте се с моо саб Бокамба. Предадохте ли му съобщението?

— Да, разбира се.

— И имаше ли отговор?

— Да, разбира се — повтори Пилтариаб. — Той е във вашата раница. Нали казахте, че ще се върнете с мен при групата?

— Не съм казвал подобно нещо — възрази на свой ред Колчин, подхващайки добре познатата му авурска игра на думи. — Всъщност ние смятахме да се преместим.

— Ах — възкликна Пилтариаб и миризмата му веднага придоби оттенъци на пипер и люляк, ароматична комбинация, която Кавана интуитивно възприе като израз на съжаление. — Ще ни липсва свежият ви улов, моо саб Плекс. Накъде сте се запътили?

— Отиваме на юг — отвърна Колчин. — Открихме много подходящо находище сред едни комарански шубраци, в средата на които расте паправо грозде. — Той повдигна вежди. — Малко се затрудняваме да открием най-зрелите дънери. Дали не бихте се съгласили да напуснете групата си и да се присъедините към нас за няколко дни — неоценимият ви опит ще ни бъде от голяма полза. Срещу съответния дял мъзга, разбира се.

Пилтариаб почна да рови в една от раниците, а миризмата му стана малко по-тежка. Кавана вече знаеше какво може да означава това: че авурецът мисли.

— Много ми се иска, моо саб Плекс — каза той. — Но мисля, че няма да мога. Моята група се нуждае от носа ми. Ще ме чакат при разширението на Торливата река.

— Е, щом не можете, значи не можете. — Колчин повдигна рамене.

— Може би по-нататък ще намеря възможност да се отбия — обеща Пилтариаб, докато балансираше с четирите тежки раници. — По бреговете на Торливата река има много повече мъзга, отколкото край комаранските шубраци.

— Може би сте прав — склони Колчин.

— Да, така е — кимна Пилтариаб и ноздрите му отново трепнаха. — Авурският нос никога не греши, когато трябва да открие ядивни плодове или свежа мъзга.

— Това е добре известно — съгласи се Колчин. — В такъв случай не е изключено ние да се присъединим към вас след няколко дни.

— Заповядайте. — Пилтариаб разпери ръце и миризмата му отново се промени. — Без добър ловец групата ни е принудена, да прескача по-често до острова, за да си купува храна, а това нарушава спокойствието и поражда дрязги.

— Мога да си представя — рече Колчин. — До скоро виждане, моо саб Пилтариаб.

— До скоро виждане, моо саб Плекс и моо саб Стимър.

Авурецът се обърна и закрачи през гората на север, като измъкна голямото си мачете и го вдигна в дясната си ръка, готов за неприятни изненади.

— Наистина ли искаше той да дойде с нас? — попита Кавана.

— Не — отвърна Колчин, улови Кавана за ръката и го поведе наляво. — Исках само да проверя каква ще е реакцията му на моето предложение. Не съм сигурен, но ми се струва, че някой ни наблюдава от една от лодките.

Стомахът на Кавана се сви.

— Хора на Бронски?

— Възможно е — отвърна Колчин. — Не видях никого, но имам предчувствие.

Кавана кимна и се навъси. Питър Бронски. Нископоставен чиновник в дипломатическия корпус на Общността, а за посветените — старши офицер в Севернокоординационното военно разузнаване. — Затова значи ни накара да се отдалечим от пристана.

— Здравият разум диктуваше да действаме предпазливо — обясни Колчин. — Ето, пристигнахме.

Стояха пред невисоко хълмче, откъдето се разкриваше панорамна гледка към пролива и малкия залив.

— Подайте ми бинокъла. — Колчин протегна ръка и приклекна. — И се наведете.

Кавана му подаде калъфа с бинокъла, приседна и отпусна презрамките на раницата. Колчин изпълзя до върха на хълма и се подпря на лакти. Кавана пъхна ръка в най-горния джоб на раницата и извади микрокартата от Бокамба. Пъхна я в джобния компютър, нагласи се удобно и плъзна поглед по екранчето. Щом приключи с четенето, въздъхна облекчено.

— Отдалечават се — каза Колчин и се спусна при него. После кимна към компютъра. — Добри новини?

— Чудесни — отвърна Кавана и му го подаде. — Бокамба съобщава, че спасителната експедиция се е прибрала. Арик и Куин са били с тях — здрави и читави.