Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Клнн-вавги също изпълни церемонията. Малко след това плодовете се озоваха в коша за боклук.

— Командир Трр-мезаз поиска да ви отведа при него веднага щом пристигнете — рече той и посочи близките сгради. — Доколкото знам, носите лични съобщения от Дхаранв за дхаа’ррските войници тук.

— Да — отвърна Клнн-даван-а. — Те са при припасите в товарния отсек.

— Убеден съм, че войниците ще се радват да ги получат — рече той и й хвърли замислен поглед. — Малко съм изненадан, че изминахте целия този път заради една толкова тривиална поръчка.

— Спокойствието на войниците във военната зона е по-важно от тривиалните поръчки — отвърна смирено Клнн-даван-а.

— Не и когато има по-важни неща. В разгара на война с другоземна раса един специалист по чуждоземните култури би трябвало да има по-неотложни задачи.

— Когато си специализирал нещо, не значи, че автоматично си станал експерт по него — посочи спокойно Клнн-даван-а. — Сигурна съм, че Военното командване е намерило достатъчно работа на експертите си.

— Така е — съгласи се Клнн-вавги. — И все пак командир Трр-мезаз настоя на всяка цена да слезете на планетата. Дори си позволи да влезе в пререкания с върховния корабен командир Дклл-кумвит по този въпрос.

— Предполагам, че е изгарял от нетърпение да чуе как е брат му и защо се е провалил годежът — рече Клнн-даван-а, като се стараеше да говори спокойно. Изглежда, Клнн-вавги не бе склонен да се върже на номера с личните съобщения.

А щом не успя да измами него, вероятно и други щяха да заподозрат, че става нещо нередно. Достатъчно бе дори само един от тях да нареди на някой от старейшините да надникне в багажа й…

— Това, разбира се, не е моя работа — призна Клнн-вавги и повдигна рамене. — Но тук има и такива, които смятат, че всичко, което се случва на Доркас, касае лично тях. Исках само да ви предупредя за това. Ето, стигнахме.

— Благодаря — прошепна Клнн-даван-а, докато минаваха между двамата войници, охраняващи вратата.

Да, старейшините сигурно щяха да се опитат да надушат какво се крие зад неочакваното й пристигане — а и нима имаха какво друго да правят?

Какво пък, нищо страшно. Най-много да сметнеха, че е пристигнала, за да обсъди с Трр-мезаз отмяната на годежа с Трр-гилаг, и в такъв случай пристрастеността им към сплетните щеше да й е от полза.

Помещението, в което влязоха, на пръв поглед наподобяваше скъпо оборудвана лаборатория за някоя важна изследователска група, която се занимава с извънземни култури. Рафтовете на три от четирите стени бяха натъпкани с най-модерна оптронична апаратура и пред всеки от мониторите имаше по един зхиррзхианец. Други се разхождаха из стаята и обсъждаха проблемите си полугласно. Над всичко това се поклащаше облак от петнайсетина старейшини — някои се надвесваха над мониторите, а други се вслушваха в обсъжданията. Повечето бяха скупчени пред един от големите монитори.

В средата на тази група тя забеляза Трр-мезаз.

— На няколко пъти вече бе отбелязано, че скалите в този район са особено богати на метални залежи — тъкмо казваше той. — Не желая да ми го повтаряте повече. Това е първата солидна следа, която открихме, и искам да я следваме докрай. Ясно ли е?

— Да, командире — отвърна един от старейшините с тон, който според Клнн-даван-а граничеше с неподчинение. — Правим каквото можем.

— Правете каквото е необходимо — поправи го заплашително Трр-мезаз. — Чухте заповедите ми.

— Подчиняваме се, командире — отвърна сърдито старейшината, обърна се и даде знак на останалите старейшини да го последват. — Чухте какво каза командирът. Да вървим.

Цялата група трепна и изчезна.

— Открили ли са нещо? — попита Клнн-вавги.

— Въпрос на преценка — отвърна Трр-мезаз кисело. — Старейшините, които претърсват района на север от селото, са се натъкнали на неметален кабел на дълбочина четири разкрача под земята.

— Звучи многообещаващо — каза Клнн-вавги. — Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че ще се затрудним при откриването на богати на метали скали в този район. Неколцина от старейшините са уверени, че става въпрос за комуникационен кабел на една от установките, която разрушихме при първата атака на планетата. — Той се обърна към Клнн-даван-а. — Добре дошла на Доркас, Клнн-даван-а. Пристигате в напрегнат момент и се боя, че гостоприемството ни няма да е така щедро, както се надявате.

— Забравяте, че съм свикнала със суровите условия на различни светове, Трр-мезаз — отвърна сухо Клнн-даван-а. — Зная, че не съм дошла тук на почивка.