Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Лазерният лъч индуцира електрически импулс в електронната част на апарата за нощно виждане. Направеното от Пири свързване го изпрати не към лещите, а към пусковото устройство на алармата.

Силен вой раздра тъмнината.

Пири беше готов. Все още съществуваше риск да бъде съгледан от някой случаен наблюдател, но бе невъзможно човек от улицата да чуе удара от скока. Той достигна края на покрива, скочи и зърна по улицата долу бягащи хора. Приземи се на съседния покрив, прекоси го тичешком и като отправи кратка молитва към бога на глупците, отново скочи.

Не се приземи върху покрива на кметството. Удари с крака по средата на фасадата, за да падне на улицата с по-малка сила. Сградата беше седеметажна, осветените прозорци свидетелстваха за напрегната работа вътре. Пири знаеше, че поема голям риск, като слиза на земята. Но кабинетът на градския наместник беше на приземния етаж, а кобрата бе готова да се обзаложи, че с присъщата им параноя квазаманците са разположили най-важните си комплекси под земята.

Приземи се на улицата. Нямаше никакво време за планиране и размисъл. Тридесетината души, които се виждаха, се разбягаха по посока на ревящата аларма, но двамата часовои пред вратата останаха на мястото си… и тяхното стъписване не се предаде на кацналите върху раменете им мохи.

Птиците обаче не видяха извадени оръжия и вместо да се приготвят за атака, учудено го заразглеждаха. Пири се прицели и застреля двете мохи още преди да бяха излетели. Часовоите реагираха със закъснение. Застреля и тях. С един скок премина трите метра, които го деляха от входа, и се вмъкна вътре.

Когато групата на Серенков беше на посещение тук, той не обърна достатъчно внимание на пътя, но за щастие вътрешното разпределение беше просто. Пири мина по главния коридор до първата пресечка и зави вдясно. В следващия коридор зави вляво и се насочи към центъра на сградата… И там, само на десет метра пред него, стояха двама облечени в ливреи пазачи. Спомни си, че ги беше видял пред кабинета на градския наместник.

Те го погледнаха изненадани, намръщиха се и посегнаха към револверите си. Пири ги застреля, след това уби и мохите, преди да са измъкнали ноктите си изпод пагоните на своите господари. Ободрявайки се наум, той бутна вратата и влезе с готови за стрелба ръце.

Сцената беше почти същата като онази, която бе видял последния път чрез сензорите на Джошуа. Но с две важни изключения: миризмите, които и той, и контактната група бяха избегнали по-рано, сега бяха непоносими. Полузадушен, той изведнъж спря; покритият с възглавници трон на градския наместник беше празен.

След няколко удара на сърцето Пири възстанови дишането си и възвърна гласа си. За хората, седнали пред ниските маси около трона, тези няколко секунди се оказаха спасителни. Той не знаеше дали парите усилваха мисловната им дейност или по природа бяха наблюдателни, но когато отново беше в състояние да действа, те бяха изчезнали. Очевидно се бяха досетили кой е. Като по даден знак, помещението се опразни.

— По дяволите — промърмори тихо Пири, открил, че пушекът има и странен вкус. Той включи звуковите усилватели, затаи дъх… Някъде иззад свободно висящите завеси чу леко дишане.

Значи не всички се бяха измъкнали през резервния изход. Дали останалият квазаманец бе въоръжен? Вероятно, макар че никой от другите не се опита да използва револвера си. Това го наведе на някои интересни изводи. Но дори скритият квазаманец да не посмееше да стреля, Пири нямаше желание да го търси в тази мъгла, като се ориентира само по слабия звук от дишането. Може би имаше друг начин. Ако мохите наистина бяха толкова докачливи, както изглеждаха, когато контактната група за първи път излезе от шлюза на „Капка роса“…

С готова за всякакви изненади лява ръка, той се пресегна с дясната и извади откраднатия револвер.

Звукът от стърженето на стомана в кожа проехтя като гърмеж в тихата стая… Последвалото единично пляскане на крила беше достатъчно, за да определи посоката. Вляво пред него… Той се спусна към завесите и се изправи лице в лице с приведен, ужасен мъж.

Двамата мълчаливо се гледаха цяла секунда. Пири насочи вниманието си към мохото върху рамото на квазаманеца, но птицата изглежда разбираше, че атаката ще означава самоубийство и остана неподвижна. Пири прехвърли цялото си внимание върху човека и произнесе единствената дума, която знаеше на квазамански:

— Кимерон?

Другият очевидно го разбра неправилно и поклати енергично глава.