Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Засега нищо не показваше, че го преследват. Дали не мислеха, че се е насочил на север, както всъщност трябваше да постъпи? Или още не бяха разбрали, че се е измъкнал от сградата?

Нямаше начин да разбере. А и при обхваналото го емоционално изтощение дори не се интересуваше. Ако Пири още не бе освободил Серенков и Риндстат, той сега не можеше да направи нищо, за да им помогне. Колкото и бързо да отидеше до техния затвор, там вече щеше да е пълно с войници.

Раните от изгарянето и ожулването чукаха с остра и тъпа болка, но те бяха песен в сравнение с умората. Бавно, но непреодолимо очите му се затвориха, главата му клюмна на раменете, срамът му намери единствената съществуваща забрава.

Джъстин заспа.

За трети път в продължение само на пет минути насреща му се зададе кола и за трети път Пири си наложи да върви спокойно. Колата го отмина без да намали и кобрата с облекчение въздъхна.

В най-добрия случай беше временно облекчение. Ако споменът му за плана на Солас бе верен, той се намираше само на две или три пресечки от сградата, където Джошуа и останалите се бяха срещнали с градския наместник Кимерон. Пътуването му досега с нищо не показваше, че някой от квазаманците смята за възможно авентинци да проникнат толкова навътре в града, но беше ясно, че всеки момент това мнение може да се промени. Сигурно около кметството имаше много часовои, както и разни хора, които щъкаха и изпълняваха различни поръчки, докато този уж миролюбив народ продължаваше войната си срещу „Капка роса“. Откритото проникване в сградата с или без огневата мощ на кобра вероятно щеше да доведе до много жертви. И от двете страни.

Засега не виждаше по-добро решение. Мина покрай няколко паркирани коли. Бързата проверка показа, че двигателите им са заключени, а той не знаеше как да ги отключи. Другият вариант беше да се придвижи по покривите, но ползата от това намаляваше правопропорционално с нарастването на броя на намиращите се наоколо уши, които могат да чуят удара от падането и очи, които да видят самия скок. Ако имаше бомба със закъснител, можеше да я използва, за да отвлече вниманието от своята цел, но никое от малкото устройства, с които разполагаше, не бе подходящо. Може би щеше да свърши работа зарядът от патроните на убития квазаманец? Те сигурно бяха добре натъпкани с барут, иначе не беше възможно да се убие такова грамадно животно като бололин.

Бололини…

Изведнъж през ума му мина една мисъл. Пири бързо се огледа, за да се увери, че не го следят, намери една тъмна стена и се заизкачва.

На покрива не откри онова, което търсеше. Внимателно се огледа и прецени, че вероятно се намира през две сгради от целта. Направи два скока и клекна до една квадратна жълта кутия с монтиран върху нея голям рупор.

Алармена инсталация за сигнализиране при нахлуване на бололини.

Лазерите в пръстите му бързо откриха достъп до панела и Пири внимателно заопипва проводниците и детайлите в кутията. Логично беше подобно устройство да работи с автономно захранване и да се включва и изключва няколко етажа по-долу в същата сграда. Но ако квазаманците и тук бяха толкова предпазливи, колкото изглежда бяха във всичко…

Оказа се прав. Захранващата батерия заемаше почти три четвърти от обема на кутията.

За броени минути проследи проводниците и разбра системата. Ако прережеше главната захранваща линия тук, батерията — и което бе по-важно, аварийният пусков бутон — щеше да може да се включи във веригата. Ключът на батерията обаче изглежда беше конструиран за радиоуправление. Трябваше да намери някакъв друг начин да задейства инсталацията.

Докато извършваше предварителните настройки, му хрумна една идея. Може би щеше да свърши работа.

След около петнадесет минути аварийното пусково устройство беше преработено. Пири обърса потта от челото си и отдели един миг за изучаване на околността. Онази сграда сигурно бе кметството. Той огледа внимателно около нея и намери един покрив, върху който можеше да чака.

Погледна часовника си и се намръщи. Времето летеше, а с всяка изминала минута нарастваше вероятността квазаманците да убият някой от заложниците или да предприемат действия срещу „Капка роса“. Слезе от покрива и тихо затича по безлюдните улици.

Провървя му. Минути по-късно беше на избрания покрив, готов да действа. През две преки се намираше кметството. От приглушените звуци, които достигаха до ушите му, разбра, че около него наистина има много хора. На четири пресечки зад кметството беше алармената система за бололини и върху нея — откраднатата бинокулярна система за нощно виждане на убития квазаманец. Пири пое дълбоко дъх, повдигна левия си крак, прицели се и изпрати един маломощен бронебоен изстрел към нея.