Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Ти изглежда си възстанови куража. Какво ти казаха на кораба, та повдигнаха толкова много духа ти?

— Напомниха ми онова, което ще кажат вашите планетарни началници, когато научат как сте се отнесли с една мирна дипломатическа мисия — отговори без да се замисля Джъстин.

— Нима! — възкликна Моф. — Е, може би. Скоро ще имаме възможност да проверим дали това не е поредната ти лъжа. Когато стигнем в Пурма. А може и по-рано.

— Възмутен съм от намека ти, че лъжа.

— Можеш да се възмущаваш колкото си искаш. Цилиндрите, които занесе във вашия кораб, ще ни разкрият истината.

Джъстин усети как устата му пресъхна.

— Какво искаш да кажеш? — попита той с надеждата, че неочакваното му ужасно подозрение ще се окаже погрешно.

Не беше погрешно.

— В цилиндрите имаше видео и звукови рекордери — отговори преводачът. — Чрез тях се надяваме да получим информация за положението и броя на хората в кораба ви.

И по средата на лентата ще получат един неочакван добавъчен дивидент — смяната на близнаците Моро. А когато видят това…

— Голяма полза ще имате от тези записи — изсумтя той, влагайки в гласа си цялото презрение, на което беше способен. — Казахме ви всичко за кораба и за хората. Вие какво очаквате… да откриете стотици въоръжени войници, натъпкани като сардели в такова малко пространство?

Моф изслуша превода и вдигна рамене. „Очевидно наистина не разбира английски — реши Джъстин, когато чу кратката дискусия между двамата квазаманци. — Научил е само онази фраза, за да подчертае лимита от три минути. И ние му повярвахме като последни глупаци. Глупаци, глупаци, глупаци.“

— Ще видим какво има — проведе старецът. — Може би това ще ни помогне да решим какво да правим с вас.

„Обзалагам се, че ще ви помогне“, помисли си Джъстин, но не каза нищо. Моф се облегна удобно на седалката, за да покаже, че за момента разговорът е приключил, а Джъстин се опита да подреди мислите си.

На първо място шпионските камери вероятно не са предавали на живо от „Капка роса“, защото това изисква да се спрат радиозаглушаванията, което щеше да се разбере. Значи Моф и компания няма да узнаят за смяната между братята Моро, докато това не се разбере в Солас и не стане възможно да „надуят алармата“. Продължаващите заглушавания означават, че поне до спирането на автобуса Джъстин е в безопасност, а ако проведе операцията преди да достигнат следващия град — Пурма ли го нарече Моф? — ще ги изненада.

И тогава ще трябва да претърси целия град, за да открие Серенков и Риндстат.

Джъстин се намръщи. Той можеше да си позволи да не знае къде са другите двама, само ако Пири е последвал техния автобус, вместо да чака това да направи Джъстин. Нямаше обаче начин да разбере как е постъпила другата кобра и Джъстин не се реши да рискува. Щеше просто да се остави квазаманците да го заведат при пленниците, с надеждата, че ще може да премахне цялата допълнителна охрана и техните мохи, които несъмнено щяха да ги пазят… И да се моли автобусът да не спре извън града на контролен пункт с далекосъобщителна апаратура.

По дяволите. Ако го направеха, тогава моментално отпадаха всички алтернативи. Моф беше доста небрежен по отношение на своя пленник, но това навярно се основаваше на едноседмичното наблюдаване на характера и реакциите на Джошуа. Ако откриеше, че това не е Джошуа, а друг, сигурно щеше да стане по-внимателен… а имаше начини да се направи безпомощна дори една кобра.

В светлината на фаровете през предното стъкло се виждаше само пътя, ограден от двете страни с гора. Още не се забелязваха светлини на град. Внимателно, методично, Джъстин активира многоцелевото насочване и последователно взе на мушка всички мохи в автобуса. За всеки случай.

Отпуснат на седалката, той наблюдаваше пътя напред, като държеше ръцете си в готовност. И се опита да се успокои.

— Какво смяташ, че ги е задържало? — тихо попита Риндстат, изправен до леката маса в средата на килията.

Застанал при закрития с решетка прозорец, Серенков по навик погледна голата си китка, после свали ръката си и раздразнено изсумтя. След кръстовището на Солас им взеха всички ценни вещи… очевидно резултат от оръжието на Йорк и блъфа на Джошуа за самовзривяване. Серенков винаги се дразнеше, когато не знаеше колко е часа, но при дадените обстоятелства за него това беше особено изтънчена форма на мъчение.

— Може би забавянето все още не значи нищо — каза Риндстат. — Тук сме сравнително отскоро, а и ако пренасянето на Декер на кораба е отнело повече от очакваното време, възможно е Моф и Джошуа да не са закъснели.