Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Джъстин зае мястото на брат си и яката легна върху неговия врат.

— Колко време остава? — попита Кристофър, когато кобрите се заловиха с деликатната задача да свържат двата прекъснати края.

— Деветдесет секунди — чу се гласът на Ф’ахл по интеркома в стаята. — Много време.

— Аха — изръмжа тихо Линк. — Ела тук и го кажи.

— Спокойно, Майкъл.

Джошуа свали куртката и часовника си и зачака. Той гледаше как Кристофър и кобрите работят и сърцето му отново се разтуптя. Ако не свършат навреме…

— Готово — неочаквано обяви Кристофър. — Изглежда добре. Тук минават връзките.

Свързаха проводниците към цилиндрите. Джъстин предпазливо се изправи, пресегна се за куртката на Джошуа. Когато Кристофър извади защитния пръстен изпод яката му, той почти се беше облякъл.

— Не зная къде заведоха Юри и Марк — каза му Джошуа, докато слагаше часовника си на ръката на Джъстин.

— Известно ми е — кимна Джъстин. — Не забравяй, че аз бях ти.

— Да. Просто исках да кажа… пази се!

Джъстин леко се усмихна.

— Всичко ще бъде наред, Джошуа… не се тревожи. Щастието на семейство Моро е с мен.

Той излезе от люка, а Джошуа се отпусна на стола. Когато шокът от всичко случило се достигна до съзнанието му, краката му станаха като гумени. „Щастието на семейство Моро. Чудесно! Просто чудесно!“ И най-лошото от всичко беше, че Джъстин наистина вярваше в своята въображаема неуязвимост. Вярваше в нея, разчиташе на нея… и докато Джошуа бездействаше при относителна безопасност на „Капка роса“, този негов оптимизъм можеше да стане причина да загине.

— По дяволите всички — изруга Джошуа Вселената и Моф, и квазаманците, и Съвета на световете на кобрите, който ги изпрати, и дори своя собствен брат, Коруин, който бе дал тази безумна идея. — По дяволите всички!

Той почувства на рамото си една ръка. Погледна през замрежените си от сълзи очи и видя Линк.

— Хайде — каза кобрата. — Капитан Ф’ахл и губернатор Телек искат да чуят анализ за положението там.

„Сигурно“, тъжно помисли Джошуа. Единствената полза от този доклад ще бъде, че умът му ще е заангажиран и няма да мисли за Джъстин. Той кимна и се изправи. Беше прекалено уморен, за да спори. Всъщност, точно сега известно разсейване щеше да му дойде добре.

Джошуа се отби за минутка в каютата си, облече се и изчака Линк. Когато най-после влезе в салона, Йорк не се виждаше, но Телек потвърди най-лошите му страхове.

— Засега Декер се стабилизира — каза тя и вдигна очи към него, преди да погледне отново към монитора, представящ обстановката отвън. — Направени са всички контролни и интравенозни връзки. Ще бъде добре, докато решим какво да правим с ръката му.

„С други думи, къде точно трябва да се отреже.“ Джошуа премълча мисълта си, отиде зад Телек и погледна през рамото й. Моф и Джъстин тъкмо влизаха в бронирания автобус. С периферното си зрение видя, че експлозивната яка е свалена, както и „саморазрушаващия се“ часовник, с който беше блъфирал квазаманците.

— Какво се предвижда да направи сега Джъстин? — попита той. — Искам да кажа, сигурно сте му възложили някакъв план, който трябва да изпълни, нали?

— Дотолкова, доколкото можахме да съставим такъв план — отговори Уинуърд от друг дисплей. — Предположихме, че ще го закарат при Юри и Марк. След като влезе вътре… е, надяваме се, че Алмо е последвал Серенков и Риндстат, които бяха закарани на юг. С кобри вътре и вън, където и да ги затворят квазаманците, те ще успеят да избягат.

— Предвиждаше ли се Алмо да ни последва?

— Ще се опита. Ако не успее да стигне навреме до кръстовището… — Уинуърд леко вдигна рамене. — Да се надяваме, че ще продължи по пътя и ще се опита да ги настигне. Това е единственото логично нещо, което може да направи.

Ще продължи по пътя. Само дето не знае, че Моф е изпратил втори автобус. Джошуа потрепери, като си представи Пири самичък между два автобуса, пълни с въоръжени квазаманци и техните мохи. И тъй като радиовръзките все още бяха заглушени, нямаше никакъв начин да го предупредят за потенциалния обръч, който се затягаше около него.

Телек се облегна назад и въздъхна:

— Е, господа, засега направихме каквото можем за Юри и Марк. Следващата ни задача е да измислим как да дезактивираме кордона около „Капка роса“, така че те да се върнат на кораба. На работа, моля.

Бронираният автобус префуча покрай мястото, където се бе скрил Пири. Макар че стъклата бяха малки и тъмни, благодарение на оптическите усилватели той идентифицира двама от пътниците: Моф и шофьорът, който по-рано беше карал колата с Джошуа и ранения Декер Йорк до Солас. Сега се бе върнал и се движеше по същия път, по който преди около половин час бяха откарани Серенков и Риндстат. Главният въпрос в момента беше: кой точно е вътре?