Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— И ако… Да, може би си прав — кимна Риндстат, вместо да довърши изречението. — Моф несъмнено ще иска да бъде тук, преди да започне този глупав разпит.

Серенков кимна, но почувства разочарование от неизказаните мисли, които вълнуваха и двамата: „Дали наистина са върнали Йорк на «Капка роса» и дали Джошуа или Джъстин трябва да пристигне всеки момент в тяхната килия“. Ала след срещата със стареца на кръстовището, Серенков не беше склонен да предполага, че никой от охраната около килията не разбира английски.

Той запази мислите и разсъжденията за себе си. Но времето течеше и с всяка изминала минута все по-силно го обхващаше чувството, че двамата с Риндстат стоят на парче бързо топящ се лед. Можеше Джъстин да е бил принуден да действа преждевременно… това обясняваше закъснението… но тогава двамата бяха в безизходица.

Навън трепна светлина и привлече вниманието на Серенков. Той притисна лице до стъклото и видя още един брониран автобус, като този, с който ги докараха с Риндстат. От него слязоха няколко души.

— Изглежда дойдоха — подхвърли той през рамо, опитвайки се да запази спокойствие. Сега ще започне истинското представление. Особено като се вземе предвид, че не знаят кой от близнаците имат пред себе си, докато той не предприеме някакво действие. Страхотен номер! Серенков не искаше да попадне сред кръстосан огън, но и не желаеше със скръстени ръце да чака някой да му каже какво трябва да прави. Моф или някой от охраната можеше да се възползва от това…

Мисълта му остана недовършена. Автобусът се отдалечи от сградата. Посрещачите се върнаха сами.

„Автобусът е празен!“ — беше първата му обнадеждаваща мисъл. Веднага я отхвърли. Автобусът набираше скорост и се отдалечаваше навътре в града. Дълбоко в себе си Серенков знаеше, че Моф и Джъстин са в него. Нещо се бе объркало. Много сериозно се бе объркало, за да разделят пленниците точно в този момент.

Серенков и Риндстат бяха скрити в тайна дупка. Много дълбока тайна дупка.

Той бавно се отмести от прозореца.

— Какво става? — попита Риндстат.

— Фалшива тревога — промърмори Серенков. — Не бяха те.

Докато автобусът набираше скорост, Джъстин гледаше през прозореца как високите сгради чезнат в далечината. Мускулите му бяха напрегнати от повишения адреналин и от все по-твърдата увереност, че в един или друг смисъл играта е свършила. Моф можеше да твърди колкото си иска, че спряха само, за да получат информация от Солас, но докато той се съветваше с хората от сградата, Джъстин наблюдаваше шофьора и разбра, че заповедта да продължи го изненада. Беше почти сигурно, че Серенков и Риндстат са някъде в останалата зад тях сграда. Преднамереното безразличие на Моф подчертаваше факта, че квазаманците искат да накарат Джъстин да не придава специално значение на това място.

Значи вече знаят. Записите са разгледани, от Солас са съобщили новината и сега Моф го кара в някакво много сигурно място за продължителен разпит и вероятно за внимателно изследване. Трябва бързо да действа; да убие или обезвреди всички в автобуса и да избяга, преди квазаманците да решат какво да правят с него.

Действащото във всички посоки звуково оръжие беше настроено на оптимална честота за парализиране на хора и той вече се канеше да натисне спусъка, когато през главата му мина една отрезвяваща мисъл: „Независимо как ще го направи, всеки, който по-късно види автобуса, ще разбере, че атаката е била извършена отвътре. Отвътре, от човек, който е бил претърсен и му е било взето всичко, което може да се смята за оръжие“.

Студена пот изби по челото му. Какво ще предприемат квазаманците след такова заключение? Могат ли да стигнат до истината? Или най-малкото да се доближат до нея, което, в края на краищата, беше едно и също? Разбира се, въпросът нямаше никаква връзка с непосредствената ситуация. Когато местните специалисти започнат да разнищват подробностите, „Капка роса“ отдавна ще е излетяла. Но ако Съветът реши да приеме предложението на трофтите за изпращане на наемническа армия, едно такова разкриване може да се използва от квазаманците срещу пристигащите кобри.

Само че какви възможности има той? Да изскочи навън и да избие охраната в автобуса? Или да изчака, докато го закарат някъде, където е възможно или дори вероятно да получи подкрепа от въоръжен таен помощник? Пири е някъде тук. Той очевидно не е проникнал в другия затвор. Може би е пристигнал късно на кръстовището и сега върви подир автобуса с Джъстин?