Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Откъм ъгъла на сградата до ушите му достигна слабо стържене. Той включи звуковия усилвател на пълна мощ и до ушите му долетя шумът от стъпките на няколко души.

Пири се промъкна предпазливо до ъгъла и огледа улицата. На около двеста метра, на следващата пресечка група квазаманци тихо разговаряха. Докато гледаше, трима се отделиха от групата и тръгнаха право към него.

Пири се върна обратно. Обграждането на покрайнините на града с кордон беше предпазна мярка, която не бе очаквал дори от квазаманците, тъй като според тях пленниците бяха здраво заключени.

Освен ако не са…

Разбира се. Намерили са убития в гората войник.

Тихо изруга. Беше забравил за това крещящо доказателство за неговото присъствие. И с тези часовои, вдигнати по тревога и с видима връзка между тях нямаше никакъв избор. Пири вкопчи пръсти в тухлите и се заизкачва.

Трябваше да измине дълъг път, а имаше много малка практика в катеренето, но квазаманският патрул очевидно не бързаше да заеме поста си. Беше почти на върха, преди да се появи. Пири замря, затаи дъх, но нито мъжете, нито техните мохи погледнаха нагоре и след няколко секунди той продължи да се изкачва, като се стараеше да не вдига никакъв шум.

И това може би спаси живота му. Когато достигна ниския парапет около покрива, повдигна глава над него и се измери очи в очи с един коленичил на не повече от три метра квазаманец, пъхнал ръце в малка платнена торба пред себе си.

Пири ахна от изненада и се облещи. Квазаманецът посегна към револвера си, но Пири прехвърли ръка през парапета и един лазерен лъч прониза в гърдите разперилото криле мохо. Квазаманецът все още се опитваше да измъкне револвера, когато втори лъч прониза и него и той падна настрана, без да успее да извика.

За броени секунди, разтреперан от избягнатата на косъм опасност и със съзнанието, че в никакъв случай не трябва да смята, че вече нищо не го заплашва, Пири се прехвърли през парапета. Ако часовоите на земята бяха чули нещо… или ако някой наблюдател на съседния покрив бе видял инцидента…

Той включи оптическите усилватели, предпазливо повдигна глава и огледа най-близките сгради. Покривите на юг бяха чисти. Върху един покрив на север обаче видя часовой да оглежда гората с уред за нощно виждане. Един поглед през парапета го увери, че часовоите на улицата са спокойни. Пири пропълзя до мъртвия квазаманец, бръкна в торбата му, намери уред за нощно виждане, съд, приличен на манерка за вода и някакъв зеленчуков кейк.

Очевидно часовоите на покривите, както и онези на земята, току-що бяха застъпили на пост. Това обясняваше безпроблемното му идване от гората. Сега беше в града, зад техните предни линии. В момента квазаманците не подозираха за съществуването му. И така! Какво следваше по-нататък?

Пири загледа мъртвото мохо. Каквото и да предприемеше, щеше да има нужда от някакъв камуфлаж. Внимателно, затаил дъх, той преобърна трупа на квазаманеца и свали куртката му. Под нея имаше износен плетен потник. Отряза едно парче от потника и използва преждата да завърже ноктите на мохото към пагона на куртката. Заглади крилата и също ги привърза. Дори и от по-голямо разстояние щеше да се забележи измамата, но с малко късмет можеше и да успее. Наведе се ниско над покрива и облече куртката, която за щастие беше прекалено голяма, вместо твърде малка. След това дойде ред на револвера на мъртвия. Накрая, почти като закъсняло съображение, взе и уреда за нощно виждане. После мислено кръстоса пръсти за късмет и се отправи към онази страна на покрива, която гледаше към града.

Стигна дотам очевидно без да предизвика тревога. Под него беше една от по-тесните, насочени на североизток-югозапад улици. Покривът на отсрещната сграда не беше охраняван. И в двете посоки по най-близките пресечни улици пазеха групи от по трима часовои, чието внимание бе насочено навън от града. Той огледа за последен път всички покриви в непосредствена близост, сви крака под тялото си, хвана мохото и скочи.

Серводвигателите бяха повече от достатъчни за тази задача. Секунда по-късно Пири се приземи на покрива и се претърколи през дясното си рамо, за да намали шума от удара. После се подпря на коляно, вдигна уреда за нощно виждане до очите си, за да прилича на квазамански часовой и зачака реакцията.

Нямаше никаква реакция. Минута по-късно се изправи и повтори процедурата. Още една сграда и се раздели както с покрива, така и с наземните часовои, които останаха далеч зад него. След около две минути започна да диша по-спокойно.