Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Джошуа почувства как гърлото му се сви. За миг към зародилата се в ума му надежда се промъкнаха предателски черни мисли. „Ако квазаманците са решили да го убият, сигурно има по-прости начини, но ако искат «Капка роса» да не може отново да излети, нямаше по-лесен начин от този. Ала с това щяха да загубят тайната на звездолета… а може би не се интересуваха… но ако той не поемеше риска, Йорк щеше да умре… и защо да проявяват жест на добра воля, когато са господари на положението…“

Той се обърна към Серенков и Риндстат, които го гледаха.

— Какво да правя? — прошепна смутен Джошуа.

Серенков повдигна леко рамене.

— Рискуваш собствения си живот. Сам решавай.

Неговият живот… Джошуа изведнъж разбра, че рискува не само своя живот. Никой от тримата нямаше шанс да се спаси… но Серенков и Риндстат, плюс Джъстин може би щяха да променят положението.

Тук залогът включваше живота на всички, плана на Коруин… причината, поради която братята Моро изобщо бяха тук… мисията — всичко беше в разтрепераните ръце на Джошуа.

— Добре — каза той на стареца. — Съгласен съм.

Старецът преведе и командирът се разпореди.

Следващите няколко минути преминаха бързо. Прехвърлиха Серенков и Риндстат в друг, очевидно брониран автобус и ги откараха на югозапад. Йорк, все още в безсъзнание, прехвърлиха във втори брониран автобус. Джошуа, Моф и преводачът се качиха при него. Преди да потеглят към „Капка роса“, един войник от ескорта внимателно прикрепи към врата на Джошуа експлозивна яка.

Беше просто устройство. Състоеше се от два плоски цилиндъра, завързани от двете страни на шията му с мека, но здрава пластмасова лента, широка около три сантиметра и дебела няколко милиметра. Стори му се, че лентата затруднява дишането му, но можеше и да си въобразява. Облизваше често устни и се мъчеше да не преглъща много. Опита се да насочи мисълта си към състоянието на Йорк и евентуалните шансове.

Много скоро пристигнаха.

Автобусът спря на около петдесет-шестдесет метра от главния изходен люк на „Капка роса“. Двама квазаманци свалиха маса на колелца, сложиха носилката с Йорк върху нея и се върнаха в автобуса. Моф направи с ръка знак на Джошуа да стане и с една малка кутийка докосна цилиндрите около врата му. Джошуа чу две тихи прещраквания.

— Само три минути! Не забравяй! — каза Моф на сносен английски и погледна младия човек в очите.

Джошуа облиза устни и кимна.

— Разбрах.

Разкъсваше се между необходимостта да бърза и желанието да спести на Йорк ненужните болки от тръскането. Приближаването до кораба му се стори като цяла вечност. Вървеше бавно и горещо се молеше от кораба да ги наблюдават, за да бъдат готови и да му отворят люка… и той да може бързо да обясни всичко… и да успеят в определеното време да прехвърлят върху Джъстин яката…

Беше на две крачки от люка, когато той се отвори и човек от екипажа на Ф’ахл излезе и хвана предните дръжки на носилката. Секунди по-късно влязоха в кораба. Очакваха ги Кристофър, Уинуърд и Линк.

— Сядай — нервно отсече Кристофър, когато някой пое носилката от ръцете на Джошуа.

Коленете на Джошуа бяха омекнали като глина. Без да чака втора покана, той се стовари на посочения му стол.

— Това нещо на врата ми…

— …е бомба — завърши мисълта му Кристофър, докато друг с малък сензор проверяваше връзката. Челото му беше покрито с капчици пот. — Знаем. Не можаха да заглушат твоя сигнал. Сега стой и не мърдай, а ние ще се опитаме да свалим проклетото нещо от врата ти без да го взривим.

Джошуа скръцна със зъби и замълча. Точно тогава в стаята влезе Джъстин, само по бельо. За момент двамата братя се гледаха. Изразът върху лицето на Джъстин свали половината бреме от плещите на Джошуа. Все още бяха далече от успеха, шансовете им бяха малки, но в очите на Джъстин се четеше задоволство от добре свършената от Джошуа работа, от правилното решение.

Джъстин се гордееше с него. В края на краищата, за Джошуа само това имаше истинско значение.

Моментът отмина. Джъстин коленичи пред брат си и започна да му сваля ботушите. Джошуа разкопча колана си, свали панталоните и започна да съблича куртката, когато Кристофър тихо изръмжа.

— Добре, ето го. Нека да видим… връзките минават тук и тук. Дорджей?

Джошуа почувства между яката и врата му да се плъзга нещо хладно.

— Не мърдай — промърмори Линк зад него. Пластмасата леко изпука. Неочаквано натискът около врата му изчезна, Уинуърд вдигна счупения кръг над главата му. — Стани от стола — рязко нареди Линк. — Джъстин, сядай!