Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Сърцето му се качи в гърлото, сълзи от страх и съчувствие замрежваха очите му. Гледката от покритите с бяла кора рани върху ръката на Йорк гореше като нажежено желязо в паметта му.

— О, Божичко, Декер — промърмори той. — Декер!

Джошуа не бе направил нищо, за да му помогне. Нито по време на опита да ги спаси, нито след това. Риндстат и Серенков се бяха притекли със санитарните си чанти, а той, парализиран от страх, дори не беше помръднал, за да им помогне. Ако бе останало на него и последната капка кръв на Йорк щеше да изтече.

„Хората очакват големи дела от нас.“ Той се почувства като дете. Като страхливо дете.

— Трябва да го върнем на кораба — прошепна Серенков и повдигна изцапаната си с кръв ръка, за да си избърше бузата. — Необходимо е да му се прелее кръв и Бог знае какво още.

Джошуа не можа да чуе какво му отговори Риндстат. Вдигна очи от пострадалия, погледна към предната част на автобуса и видя, че Моф го наблюдава. На седалката до него лежеше зареденият му револвер. Джошуа интуитивно разбра, че автобусът се движи с по-голяма скорост. В мрака пред себе си видя светлини. Неоградено село или контролен пункт? По-скоро последното, реши той. Виждаха се половин дузина автомобили и малка сграда, подобна на навес.

И край тях се движеха множество квазаманци.

Автобусът навлезе между автомобилите и още преди да спре, един намръщен квазаманец отвори вратата и нахълта вътре. Той размени припряно няколко думи с Моф, после погледна авентинците.

— Батчътс! — излая квазаманецът и посочи с ръка вратата.

— Ще се подчиним ли, Юри? — промърмори Риндстат.

— Разбира се — отвърна мрачно Серенков. — Нима имаме друга възможност?

Оставиха Йорк подпрян на седалката, минаха покрай новодошлия и слязоха. Джошуа се намръщи, стомахът му вреше от болезнени емоции.

В полукръг около вратата чакаха още четирима тежко въоръжени квазаманци. С тях имаше и един съсухрен, прегърбен старец. Последните остатъци от бялата му коса се спускаха надолу по оплешивяващото теме, очите му бяха светли — смущаващо светли. Той се обърна към тримата пленници.

— Обвинени сте в шпионаж срещу планетата Квазама — заяви той. Говореше със силен акцент, но произнасяше думите достатъчно ясно. — Вашият другар Йорк е обвинен също в убийството на един квазаманец и на едно мохо. Всякакви опити за съпротива незабавно ще бъдат наказвани със смърт. Сега ескортът ще ви отведе на разпит.

— Какво ще стане с нашия приятел? — попита Серенков и кимна към автобуса. — Ако не получи спешна медицинска помощ, ще умре.

Старецът преведе на мъжа, който очевидно беше командир на новия ескорт, и той отговори гневно.

— Ще бъде лекуван тук — каза старецът на Серенков. — Ако умре, това просто ще е наказание за извършеното от него престъпление. А вас сега ще отведем.

Джошуа пое дъх дълбоко.

— Не — твърдо отсече той. — Нашият приятел ще бъде пренесен на кораба. Веднага. Иначе всички ще умрем, без да отговорим на нито един въпрос.

Старецът преведе. Командирът на ескорта сбърчи вежди и изсъска:

— Положението, в което се намирате, не ви позволява да поставяте условия.

— Грешиш — отвърна Джошуа, като се постара да говори колкото се може по-спокойно. Пред очите му отново се появи образът на ранения Йорк. Ако неговият блъф не успееше… Докато вдигаше ръка, той знаеше, че наистина е страхливец. Мисълта за подобен обрат караше стомаха му да се свива на топка. Ала трябваше да опита. — Този уред на китката ми е бомба за саморазрушаване — обясни той на стареца — Ако разтворя юмрука си, без да изключа уреда, ще се самовзривя. Заедно с всички вас. Ще ви го предам само, след като лично придружа Декер до нашия кораб.

Последва продължително мълчание.

— Все още ли ни мислиш за глупаци? — отговори най-после командирът чрез преводача. — Ние добре разбираме, че ако влезеш в кораба, няма да се върнеш.

Джошуа поклати глава.

— Ще се върна!

Командирът плюна, но преди отново да заговори, Моф отиде до него и му зашепна нещо на ухото. Той се намръщи, после кимна със стиснати устни и каза нещо на един от хората си, който изчезна в тъмнината. Моф се обърна към стареца и пак заговори толкова тихо, че Джошуа не можа да чуе нищо. Видя само кимването на другия.

— Моф се съгласи с твоето искане като жест на добра воля, но при едно условие: докато се върнеш от кораба, да носиш на врата взривяващо се устройство. Ако останеш вътре повече от три минути, то ще избухне.