Тимъти Зан - Сделка за кобри

За момент си помисли, че е направила грешка — че през годините от първото посещение на Квазама от баща й в Солас може да се е случило нещо неизвестно. Суровият израз, който се появи за миг върху лицето на Иврия…

— Градски жител — отбеляза намусено Доло.

— Градски жител или не, сега тя е наша гостенка — отвърна Иврия и Джин отново започна да диша. Каквото и да имаха против градовете, поне не беше нещо, което веднага да я уличаваше като чуждоземка. — Кажи ми, Джасмин Алвентин, какво те накара да дойдеш в Милика?

— В Милика ли се намирам? — попита Джин. — Милика? Не знаех къде съм… катастрофата с колата ни… — Тя неволно потрепери, когато пред очите й неканен се появи образът на разбитата совалка.

— Къде стана това? — попита Иврия. — Къде точно на пътя от Шага?

Джин махна безпомощно с ръка.

— Всъщност не зная къде бяхме. Моите другари… брат ми Мендър и двама приятели… ловяха насекоми за изследванията си.

— Били сте на излет в гората? — попита невярващо Доло.

— Не — отговори Джин. — Мендър изследва насекомите, опитва се да изучи техните тайни и да ги използва. Колата ни е специална — може да се движи между дърветата и под горските храсти. Всъщност аз наистина бяха на излет с тях… исках да видя какво правят. — В гласа й се промъкна нотка на учудване. — Сигурна съм, че Мендър знае къде точно се случи инцидентът. Защо не питате него?

Иврия и Доло се спогледаха.

— Брат ти и приятелите ти не са тук, Джасмин Алвентин — каза Доло. — Когато брат ми те е намерил на пътя, ти си била сама.

Джин го изгледа и зяпна с надеждата, че изглежда смаяна.

— Не… но те бяха там. С мен. Ние… ние вървяхме през гората и… Мендър уби едно крисджо, което ме нападна… те трябва да са тук!

— Съжалявам — тихо каза Иврия. — Те с теб ли бяха, когато стигна до пътя?

— Разбира се, че с мен! — отговори нервно Джин. — И бяха с мен и когато ме качиха в камиона. Твоят брат ли ни е намерил, Доло? Той не ги ли е видял?

Брадата на Доло трепна.

— Джасмин Алвентин… когато Перто те е намерил, ти си била ухапана от моноте. Това предизвиква халюцинации. Брат ми не би изоставил другарите ти, ако са били някъде наблизо, повярвай ми. А и след като са те докарали тук, той е взел няколко души и се е върнал да претърсят по-основно както пътя, така и гората, по целия път до Шага.

„Достатъчно основно да намери пакетите, които скрих?“ — Стомахът на Джин се сви, после веднага се отпусна. Не, разбира се, че пакетите си бяха все още скрити. Ако някой ги беше намерил, тя щеше да се събуди в затвора със сериозна охрана… ако изобщо се събудеше.

— О, Мендър! — прошепна тя. — Но тогава… къде е той?

— Може би е още жив — успокои я Доло с неискрен оптимизъм. — Можем да изпратим още хора да го търсят.

Джин бавно поклати глава.

— Не. Пет дни… Сигурно вече е загинал…

Доло пое дълбоко дъх.

— Все пак ще изпратя още хора да търсят — каза тихо той. — Виж… ти беше много болна и мисля, че не си се възстановила напълно. Защо не вземеш една топла вана и не хапнеш нещо, а после да си починеш още няколко часа?

Джин затвори очи за миг, после каза:

— Да. Благодаря. Аз… извинете. Просто всичко е толкова ужасно…

— За нас е чест и удоволствие да ти окажем гостоприемство — каза Иврия. — Има ли някой, на когото би желала да изпратим съобщение?

Джин поклати глава.

— Не. Семейството ми… умря. Остана единствено брат ми.

— Ние скърбим заедно с теб — каза тихо Иврия, после направи знак на младата квазаманка и тя излезе напред. — Това е Ася. Тя ще ти бъде прислужничка, докато си под нашия покрив. Разпореждай се с нея както искаш.

— Благодаря. — Джин кимна. Мисълта за лична прислужничка я дразнеше — особено прислужничка, чиито маниери повече подхождаха на робиня — но отказът очевидно щеше да е подозрителен.

— Когато пожелаеш да се присъединиш към нас, кажи на Ася и тя ще ме намери — добави Доло. — Аз имам честта да те развеждам и придружавам, докато си в Милика.

— За мен това е голяма чест — отвърна Джин, опитвайки се да не обръща внимание на предупредителните аларми, които зазвъняха в мозъка й. Най-напред прислужничка, после синът на домакина неин разводач. Обикновено гостоприемство… или първите признаци на подозрение?

За през следващите два дни това едва ли беше проблем. Докато лакътят и коляното й напълно се възстановят, тя нямаше друг избор, освен да остане в Милика, а ако Самънови имаха намерение да я изследват под микроскоп, все щеше да може да го понесе.