Тимъти Зан - Сделка за кобри

Което му напомни, че трябва да се изкъпе преди срещата с баща си.

— Влез — чу се познатият стържещ глас зад резбованата врата. Доло се стегна, отвори вратата и влезе.

Още си спомняше времето, не много отдавна, когато беше абсолютно ужасѐн от своя баща. Ужасѐн не толкова от силата и ръста на Круин Самън, не дори от студения му глас и пронизващите черни очи, а от факта, че Круин Самън е основен двигател във всички намерения и цели на фамилията Самън. Той беше онази сила, която ръководеше тази огромна къща, мината и почти една трета от селото. Неговото влияние се простираше отвъд Милика чак до съседните села и лагерите на дървосекачите и дори до град Азрас, чието население нормално се отнасяше към селяни като тях с почти открито презрение. Круин Самън беше сила — и дори след като страхът от тази сила малко намаля, Доло не можа да забрави емоциите, които тя предизвикваше в него.

Едва много по-късно разбра, че това вероятно е урок, който баща му бе искал да му предаде специално.

— А, Доло! — Баща му небрежно кимна от възглавниците, на които седеше като на трон. — Надявам се, че проверката е минала добре.

— Да, татко — отвърна Доло, допря пръсти до челото си и пристъпи към ниската работна масичка на баща си. — Необходимостта от допълнително укрепване забавя пробиването на новия тунел, но не толкова, колкото се страхувахме.

— А работата добре ли върви?

— Така изглежда, поне доколкото се простират моите познания.

— Правилно ли се работи? — натърти Круин.

Доло се бореше да скрие емоциите от лицето и гласа си. Това определение беше безсмислено, но пък ако имаше нещо, което баща му мразеше, това беше увъртането.

— Да, татко. Укрепването се извършва правилно.

— Добре — кимна Круин, взе една писалка от масата и си отбеляза в бележника. — А работниците?

— Доволни са. Поне пред мен.

— Ръководителят на мината?

Доло си спомни лицето на ръководителя и каза:

— Впечатлен е от чувство за собствената си значимост. И изгаря от желание и другите да го разберат.

— Типично за него — леко се усмихна Круин. — Но е способен и съзнателен и трябва да се примирим с този му недостатък. — Той остави писалката на масата, облегна се на възглавниците и втренчи поглед в сина си. — А сега ми кажи: какво е твоето впечатление за нашата гостенка?

— Нашата… Ох, искаш да кажеш онази жена? — Доло се намръщи. — В нея има неща, които не разбирам. Едното е, че е на възраст за женене, а още не е омъжена…

— Или е вдовица — вметна Круин.

— Да, вярно, може и да е вдовица. И не е от този район — дрехите й са направени от плат, който не познавам, а докторът каза, че нямала имунитет срещу ухапвания от моноте.

— А какво ще кажеш за нейното така странно влизане в Милика? Намерена сама на пътя след някакъв неясна злополука?

Доло вдигна рамене.

— И по-рано съм чувал за изгубени на пътя хора, татко. И за оцелели при нападения на крисджо.

Самън се усмихна.

— Много добре… ти предугади следващия ми въпрос. Но чул ли си някога някой да е бил в непосредствена близост до крисджо, да е изподран от него и да е останал жив?

— И такива случаи има — отвърна Доло, а малка част от мозъка му се чудеше защо е толкова упорит — нали нямаше никакви основания в този спор да застава на страната на загадъчната жена. — Ако тя е имала един или повече въоръжени другари при тази атака, може някой в последния момент да е застрелял животното.

Круин кимна, стиснал устни.

— Да, има такава възможност. За нещастие тя води веднага до друг въпрос: тези възможни нейни защитници, изглежда, са изчезнали като духове във въздуха. Защо?

Доло се замисли. Болезнено разбираше, че баща му вече е мислил по този въпрос и навярно го изпитва, за да види дали ще получи правдоподобни отговори.

— Има само три възможности — каза най-после той. — Да са мъртви, да са тежко ранени или да се крият.

— Съгласен съм — отвърна Круин. — Ако са мъртви или тежко ранени, Перто ще ги намери — изпратих го да претърси пътя. Ако се крият… възниква въпросът защо?

— Защото са изплашени или са участници в заговор — бързо отговори Доло. — Ако са изплашени, ще се покажат веднага щом разберат, че жената не е пострадала. Ако са участници в заговор… — той се поколеба, — тогава жената е тук или защото е трябвало да проникне в къщата ни и да ни шпионира, или за да отвлече вниманието ни от задачата на другарите си.

Круин пое дълбоко дъх и се вгледа някъде над главата на Доло.

— Да. За нещастие и аз мисля така. Имаш ли представа кой може да крои заговор срещу нас?