Тимъти Зан - Сделка за кобри

Отвън совалката изглеждаше по-зле, отколкото отвътре. Панелите на корпуса бяха изкривени, а носът бе така смачкан, че беше почти неузнаваем. Всички издадени сензори бяха изпочупени, антирадарната покривка също беше паднала, разкъсана така, сякаш бе дъвкана от хиляда рогати леопарди. Причината за това не беше трудно да се открие: на сто метра назад по пътя на приземяване на совалката дърветата бяха изтръгнати и изпочупени от стремителното връхлитане на обречения кораб.

Джин стисна зъби и бързо погледна нагоре. Синьото небе още беше чисто, но това нямаше да трае дълго… и когато квазаманците дойдеха, тази просека от изскубнати дървета щеше да е указателна стрелка, която не можеха да пропуснат. Джин включи звуковите си усилватели и се заслуша да чуе бръмчене на приближаващи машини.

Вместо това чу слабо, добре познато мъркане.

Бавно и внимателно тя остави пакетите на земята и се обърна. На десет метра от нея под един храст наистина имаше рогат леопард.

И се прокрадваше към нея.

Джин впи очи в очите на звяра и почувства нещо зловещо, сякаш за първи път се среща с рогат леопард. Физически той изглеждаше точно като онези, срещу които беше тренирала на Авентини… и все пак в очите му имаше нещо различно от онова, което беше виждала. Странна, почти свръхестествена предпазливост — и дори интелигентност? Тя облиза сухите си устни и фокусира системата за захващане на цели в синьо-сребърната птица, кацнала на гърба на рогатия леопард.

Мохо, несъмнено. Отговаряше напълно на описанията, съответстваше на историите, които беше слушала от баща си и от неговите приятели кобри… и беше ясно, че никой от тях не е преувеличил истината за птицата. Приличаше на ястреб с големи крака, завършващи със зловещо изкривени нокти. А в очите й…

В очите й светеше същата бдителност, която беше видяла в очите на рогатия леопард.

Джин отново облиза устни. Пред нея стоеше живо доказателство, че през всичките тези години планът на баща й е бил успешен, наистина е бил успешен, поне до известна степен — и при други обстоятелства тя би отделила време да проучи резултатите. Но точно сега не разполагаше с никакво време. Две бързи завъртания на очите за захващане в системата за стрелба главите на двете същества. Прехвърляне на тежестта върху десния крак, завъртане на левия нагоре…

Мохото изграчи и се стрелна в небето, рогатият леопард скочи.

Първият изстрел с бронебойния лазер удари хищника право между очите и изпари почти цялата му глава. Джин вдигна глава към небето и видя, че мохото се спуска към нея.

Имплантираните в кожата около очите й оптически сензори регистрираха заплахата и компютеризираните рефлекси я отхвърлиха настрани. Скокът обаче закъсня с частица от секундата. И извитите като куки нокти на птицата закачиха лявата й буза и рамото й и оставиха изгарящи черти по кожата й. Джин падна в преплетените шубраци, очите й припряно търсеха нападателя. Ето го… идваше за второ нападение. С надеждата системата за захващане на цели да не е блокирала при това претъркаляне тя натисна спусъците на лазерите в кутретата си.

Ръцете й се движеха сами — имплантираните серводвигатели ги завъртяха в указаната от нанокомпютъра посока и перушината на птицата пламна, запалена от лазерните лъчи. Мохото изграчи за последен път, а после почернелите му останки минаха покрай главата на Джин и паднаха на земята.

Тя коленичи задъхана в храстите. Цялата трепереше. Одрасканото по лицето й гореше като огън и се прибавяше към болките от другите рани. Досега беше била твърде заета с други неща, за да обърне внимание на себе си; очевидно беше време да направи равносметка.

Равносметката не беше окуражителна. Гърбът и вратът я боляха, а гърдите й бяха ожулени от обезопасителните колани, левият й лакът беше чувствителен като наместен изкълчен глезен. Най-зле беше лявото й коляно — тя не знаеше какво точно му се е случило, но я болеше ужасно.

— Поне нямам счупени кости — каза тя високо. — И това е нещо.

Звукът на собствения й глас малко повиши духа й.

— Значи така — продължи тя и се изправи. — Първата стъпка е да се махна оттук и да намеря някое населено място. Така че… — Тя вдигна глава към небето и отново включи звуковите усилватели. Не се чуваха никакви звуци — нито от самолет, нито от хищници. Слънцето беше… там. — Добре, значи това е изток. Ако сме паднали близо до определеното за кацане място, трябва да вървя ей натам.

А ако совалката бе подминала Плодородния полумесец? Тя отхвърли тази мисъл. Ако се движеше в погрешна посока, първото село щеше да е на почти хиляда километра. Джин вдигна трите пакета, завърза ги колкото можа по-удобно, метна ги на гръб и като пое дълбоко дъх, тръгна през гората.