Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Рогат леопард? — предположи Коджа.

— И аз това си помислих — кимна операторът. — Обаче да забелязвате нещо необичайно в главата му?

Коджа се намръщи. Главата…

Главата я нямаше.

— Сигурно е откъсната при катастрофата — каза той и внезапно почувства, че му се повдига. Ако я бе откъснало друго…

— Може би — пак каза операторът и в гласа му прозвуча странна нотка. — Да опитаме да погледнем малко по-отблизо…

На дисплея се появи нова, по-ясна снимка — нормалното атмосферно замъгляване бе изчистено от компютъра. Главата на рогатия леопард…

— О, Господи! — промълви Лукас. — Капитане, не е от катастрофата.

Коджа кимна. Студената ръка го стисна още по-силно за гърлото. Не беше от падането. От лазер беше. От лазер на кобра.

Някоя от кобрите бе оцеляла.

— Направи пълно сканиране — заповяда Коджа на оператора. — Трябва да намерим оцелелия.

— Вече направих — дотам, докъдето можахме да проникнем…

— Повтори го — отсече Коджа.

— Какво ще правим, ако открием кобрата? — тихо попита Лукас. — Долу няма място, на което можем да приземим това чудовище.

— Дори и да имаше, съмнявам се, че квазаманците ще стоят безучастно и ще ни позволят да кацнем. — Коджа стисна зъби. Той беше попитал Директорията — беше молил Директорията — да заеме втора совалка от трофтите като аварийна поддръжка. Но не — проклетият генерал-губернатор бе решил, че това е скъп и ненужен лукс, и бе упражнил правото си на вето срещу искането. — Някаква възможност да доставим долу храна и медикаменти? Това поне ще даде на кобрата възможност за борба.

Лукас вече тракаше по компютърната клавиатура.

— Нека видим какво имаме на борда… е, бихме могли да изпратим с минитоварна капсула малко болкоуспокояващи. Парашут… да, можем да използваме парашут. С тензодатчик за отваряне при приземяване… Хм… Един момент. Можем да поставим обикновен таймер, който да отвори парашута в зададено от нас време. Изглежда осъществимо, капитане.

— При което остава въпросът къде да го пуснем, така че кобрата да може да го намери. — Коджа погледна скенера на оператора. — Има ли нещо ново?

Операторът поклати глава.

— Не, сър. Дървесната покривка е твърде плътна за късовълново или инфрачервено сканирано. За кобрата единствената възможност да стигне до населен район е да тръгне на изток, макар че… ние можем да се опитаме да пуснем помощта напред, там, където шосето пресича източния път. — Той се поколеба. — Разбира се, няма никаква гаранция, че кобрата е тръгнала точно по него — тя би могла да тръгне във всяка посока и дори да се върти в кръг. Възможно е също да е ранена и изобщо да не може да стигне до шосето.

— Което значи, че вече е мъртва — каза категорично Коджа. — Тя може да умре дори и ако стигне до някое село — квазаманските лидери едва ли пазят в тайна падането на совалката. Нареди един екип да се заеме с тази капсула. В товара включи теснолъчев предавател. Докато се приготвиш, ще сме избрали мястото.

— Слушам, сър. — Лукас се обърна към пулта, набра интеркома и започна да издава заповеди.

Коджа въздъхна и отново заразглежда рогатия леопард на дисплея. „И всичко е напразно губене на усилия — помисли си мрачно той. — Защото докато кобрата е самичка на вражеска територия, дните й са преброени. Квазаманците ще я открият; или някое скитащо крисджо, или рогат леопард; или ще й се случи нещо напълно неизвестно.“

Квазама бе смъртоносен капан… и единствените хора, които имаха някакъв шанс да измъкнат кобрата от него, бяха на Авентини. Осем дни и четиридесет и пет светлинни години.

Осем дни. Коджа потръпна. Нямаше ли някаква друга възможност? Новите светове може би… Ескуилини и другите развити колонии… или дори близкото демесне Балиу’чка’спми. Но Ескуилини нямаше космически кораб, който можеше да кацне, а без официална акредитация и без товар от търговски стоки опитът за преговори с непознатата трофтийска бюрокрация за заемане на друга совалка можеше да отнеме цели месеци.

Осем дни! Минимум четиринадесет дни за отиване и връщане дори ако имаше на разположение най-бързия кораб „Капка роса“. Към това трябваше да се прибави необходимото време за съставяне и екипиране на спасителна група. До започване на търсенето можеха да минат и двадесет дни.

А двадесет дни сам на Квазама беше чисто и просто смъртна присъда.

Но това не означаваше, че ще се предадат без борба — дори ако борбата се състоеше в това да се надяват на чудо, пак щяха да се борят. Фактът, че една кобра е оцеляла при катастрофата, беше сам по себе си чудо. Може би ангелът, отговорен за този регион, беше великодушен.