Тимъти Зан - Сделка за кобри

Прозвуча троен сигнал.

— По-добре да влизам — каза Джин, притисната до гърдите му. — Ще те видя след няколко седмици, татко. Ще се грижиш за себе си, нали?

— Разбира се. — Той неохотно я пусна и отстъпи половин крачка назад. Тя му се усмихна, потисна собствените си сълзи, обърна се и помаха за последно на сестрите си и роднините си, които чакаха „Южен кръст“ да излети.

После Джин влезе, „Южен кръст“ излетя и Джъстин си тръгна. „Тя ще бъде добре — отново и отново си повтаряше той. — Ще бъде добре. Наистина ще бъде. Тя е моя дъщеря… тя ще се справи.“

За пръв път Джъстин разбра как са се чувствали неговите родители през онзи ден преди много години, когато той и Джошуа бяха заминали за Квазама, и на устните му се изписа горчива усмивка.

Той не знаеше дали във Вселената има справедливост. Но изглежда, имаше някаква симетрия.

Пътуването до Квазама продължи две седмици — две седмици, които минаха много бързо. Това беше първият случай, при който новите кобри имаха възможност да общуват помежду си на почти приятелско ниво. Помежду си и с другите двама мъже, които ръководеха акцията.

Те бяха, според нея, пълна противоположност един на друг. И двамата бяха експерти в Авентинския център за наблюдение на Квазама, но с това общото между тях свършваше. Паш Баринсън беше на средна възраст, слаб и нисък, няколко сантиметра по-нисък дори от Джин, с рядка черна коса и превзети маниери, които бяха толкова неестествени, че граничеха с карикатура. Неговият колега, Комо Рейнъс, беше почти пълна противоположност и по държане, и по външен вид. Висок и закръглен, малко над тридесетте, той имаше червено-руса коса, постоянна усмивка и общителен характер, който му позволи да се сприятели с всички на борда още преди „Южен кръст“ да напусне авентинската атмосфера.

Бяха невероятна двойка и на Джин й беше необходима почти цяла седмица, за да разбере, че планиралите акцията не са ги избрали случайно. Рейнъс с неговото лесно сприятеляване вероятно щеше да осигурява главния контакт с квазаманците, докато работата на Баринсън щеше да е да стои на заден план и да анализира данните, които Рейнъс и другите щяха да му осигуряват.

От инструктажите бързо стана ясно, че ръководител на акцията е Баринсън.

— Ще се спуснем оттук… откъм ненаселения запад… и ще кацнем ето тук — каза Баринсън, наведе се над фотокартата и посочи с пръст един горист участък. — Приземяването ще стане приблизително един час преди зазоряване, местно време. Най-близките селища, граничещи с Плодородния полумесец, са на около петнадесет километра на изток и на югоизток… — той пак посочи, — а мястото, на което, изглежда, се извършват дърводобивни операции на североизток тук на реката, е на почти същото разстояние. Виждате, че мястото е… теоретически поне… добър компромис между разстояние и уединение. Дали на практика ще се окаже така, ще разберем като стигнем.

— Някакви данни за гората, през която трябва да преминем? — попита Тодор.

— За нещастие никаква — призна Баринсън. — Повечето данни, които имаме за квазаманските гори, са от район далеч на изток, а инфрачервените сканирания показват, че листната покривка тук е различна по състав от тази на познатия ни район.

— Разбира се — добави Баринсън, — ако кацането се окаже невъзможно, винаги можем да издигнем совалката на височината на дърветата и да се придвижим по-близко до селищата.

— Само ако се окаже адски трудно — промърмори Лейн. — Ние се позоваваме само на сведението от трофтите, че квазаманските системи за следене няма да открият нашето приближаване. Колкото повече се разкарваме със совалката, толкова по-голям е рискът да бъдем засечени.

— Съгласен съм — кимна Баринсън. — Макар че по-непосредствената заплаха ще е квазаманската фауна. Надявам се, че вие, като кобри, ще бъдете на нивото на предизвикателството.

— Готови сме — отговори Лейн. — Моите мъже… моите хора… си знаят работата.

Баринсън погледна Джин и бързо се обърна на друга страна.

— Да. Сигурен съм — каза той така, сякаш почти беше повярвал. — Е, във всеки случай ще бъдем облечени в най-доброто подобие на квазамански дрехи според анализите на телефотоснимките от Центъра. Приземяването е така избрано по време, че да минем през гората на дневна светлина и да достигнем селищата привечер. Това ще ни даде възможност добре да огледаме дрехите си и да извършим първо запознаване със средата преди да стигнем Азрас и основната цивилизация на Плодороден полумесец. Въпроси?