Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Да — призна Чандлър. — Е. Във всеки случай сега, когато видя новобранците… макар и от въздуха… да отидем в специалния лагер, където е разквартируван екипът. Там ще можеш да разгледаш всички данни за Квазама и да разбереш защо смятаме, че на планетата става нещо, което трябва да изясним.

Трофтът, изглежда, обмисляше чутото.

— Сигурно не ми даваш тази информация просто така. Какво искаш срещу нея?

Чандлър пое дълбоко дъх.

— Казано накратко — транспорт. Разбира се, ние можем да откараме екипа на Квазама с наш междузвезден кораб, но още нямаме сигурен начин да ги приземим. За тази цел бихме желали да заемем трофтийска военна совалка.

— Не искаме да кацнем с междузвезден кораб — каза Прийсли. — Не само от опасност от откриване…

— Не искате кораб със звезден двигател да попадне в ръцете на квазаманците — прекъсна го първият говорител. — Засягаш моята интелигентност, губернатор Прийсли.

Прийсли млъкна и на лицето му се изписа огорчение. За момент Коруин почти го съжали. В забележката на първия говорител нямаше никаква жлъч, той просто искаше да спести време, но Прийсли отдавна не беше имал работа е този представител на демесне Тлос’кхин’фахи, за да познава поведението му. Преди да заеме поста на свръзка със световете на кобрите, първият говорител беше търговски посредник между демесните и Коруин отдавна беше забелязал, че такива трофти притежават почти свръхестествен контрол над чувствата си, което не бе изненадващо при съществуващите несигурни и често войнствени отношения между стотиците демесни в трофтийската Асамблея. Един търговец, който влиза в словесни престрелки със своите клиенти, когато е извън родното си демесне, не може дълго да се задържи, ако не притежава това качество.

— Губернатор Прийсли не искаше да те обиди, първи говорителю — каза Чандлър. Изглеждаше доволен от неудобното положение, в което бе изпаднал Прийсли. — Тактическите съображения за наемането на такъв съд за приземяване са, разбира се, очевидни. Финансовите съображения, според мен, също са очевидни.

— Вие не можете да си позволите да купите такава совалка.

Чандлър кимна.

— Точно така. Макар сега финансовото ни положение да е по-добро, отколкото преди тридесет години, когато започна цялата квазаманска каша, нашият бюджет стига само колкото да покрие разходите за издръжка на самата акция — това означава разходи за персонал, основно оборудване и специализирана подготовка. Ще ви припомня, че ние все още изплащаме последния закупен от вас междузвезден кораб. Не можем да си позволим да купим и совалка.

— Защо трябва демесне Тлос’кхин’фахи да ви заеме този съд? Ние сме далеч от Квазама и ако те излязат от своя свят, ние нямаме какво да губим.

Това означаваше, че сделката е започнала.

— Ние не искаме непременно именно демесне Тлос’кхин’фахи да осигури совалка — каза Коруин преди Чандлър да отговори. — Обаче след като сте наш главен търговски партньор, състоянието на нашата икономика представлява определен интерес за вас… и ако ние купим совалка, това ще се отрази неблагоприятно на нашата икономика, което ще рефлектира в някаква степен и върху вас.

— Демесне Балиу’чка’спми няма ли по-голямо основание да ви осигури совалка?

Чандлър хвърли поглед към Коруин.

— Вероятно — съгласи се той. — Проблемът е в това, че… демесне Балиу’чка’спми може да си направи погрешни изводи от едно такова искане.

— Намеквате за сделката, с която получихте новите светове?

— Главно — каза строго Чандлър. — Споразумението беше, в края на краищата, ние да неутрализираме квазаманската заплаха за тях. Те могат да заключат, че Квазама не е достатъчно неутрализирана… е, ние в действителност не искаме да отхлупваме капака на тази делва със змии.

Мембраните на ръцете на трофта отново потрепнаха — очевидно се мъчеше да разбере за какви змии става дума.

— Поради същите съображения ли ме докарахте тайно тук?

— Правилно си разбрал — призна Чандлър. — Да, ние не искаме нито дума от казаното да достигне до представители на друго демесне.

За момент първият говорител остана безмълвен. Въздушната кола започна бавно да завива и Коруин погледна през прозореца. Под тях, разположен в изкуствена просека, се намираше малък дърводобивен комплекс, временно зает за специалния тренировъчен курс на академия „Кобра“.

— Ще представя въпроса пред владетеля на моето демесне — каза първият говорител, докато въздушната кола се спускаше към малката площадка за кацане близо до главния вход на сградата. — Това, разбира се, ще изисква известно споразумение.