Тимъти Зан - Сделка за кобри

Коруин погледна през големия прозорец, който се простираше от пода до тавана. Спомни си лицето на Джин, когато го молеше, видя израза на Джъстин в болницата, когато стана ясно онова, което неволно беше извършил. „Каква цена за властта? — помисли си мрачно той. — И каква полза от този пост, ако не правя онова, което трябва да се направи?“

— Добре тогава — бавно каза той. — Ако Прийсли се нуждае от мотив, аз ще му го дам. — Той отново се обърна към Чандлър. — Ние ще направим Джин кобра, позовавайки се на аргументите, които изложих за ползата от нея в шпионската акция на Квазама. Но ще използваме случая и като генерален експеримент за включване на жени в цялата програма „Кобра“. Ако тя не успее… ако експериментът се провали… — той пое дълбоко дъх, — ще се оттегля от губернаторския пост.

Може би за пръв път Коруин видя върху лицето на Чандлър истински шок.

— Ка… какво ще направиш? — изпелтечи генерал-губернаторът. — Моро, това е… това е лудост.

— Ще се оттегля от губернаторския пост — повтори спокойно Коруин. — Но аз зная на какво е способна Джин. Тя ще се справи, и то добре.

— На практика това няма значение, Моро. Както и да завърши акцията, Прийсли ще твърди, че се е провалила, само и само да те отстрани. И ти добре го знаеш.

— Разбира се, че ще се опита да го направи — кимна Коруин. — Но дали ще успее, или не, зависи от това как ще се справи Джин, нали?

Чандлър стисна устни, после каза:

— Знаеш, че това ще изисква одобрението на целия Съвет.

— Всички имаме там поддръжници и съюзници — каза Коруин. — От вашите, моите и тези на Прийсли мнозина ще го одобрят. Особено ако запазим в тайна квазаманската акция, за да ограничим достъпа до експеримента. По този начин ще избегнем политическите недоволства сред обществото.

Лицето на Чандлър се изкриви в измъчена усмивка.

— На стари години ставаш циник.

Коруин отново погледна през прозореца.

— Не — каза той и въздъхна. — Само по-добър политик.

И се зачуди защо в ушите му думите прозвучаха като проклятие.

Джин беше чувала да казват, че късната пролет в областта Сизра е най-приятният годишен сезон в тази част на Авентини… за патиците. Вероятно понеже през по-голямата част от тези три месеца небето над Сизра беше или плътно забулено от облаци, или от него се изливаха потоци студен дъжд.

Но този ден бе приятно изключение. Слънцето, току-що издигнало се над гъстата, заобикаляща ги от три страни гора, светеше ярко от блестящо синьото небе, имаше и няколко перести облака за разнообразие. Лекият ветрец подухваше на кратки умерени талази; беше прохладно, но не и неприятно. Ден, какъвто Джин винаги бе обичала.

И въпреки това се чувстваше абсолютно ужасно. Присвила очи срещу слънчевата светлина, Джин стискаше юмруци в стойка „мирно“, опитваше се да изглежда малко по-висока до тримата млади мъже, застанали от дясната й страна, и се мъчеше да не повърне.

— Добре, зайци, сега слушайте внимателно — изрева застаналият пред тях мъж и Джин потисна поредния напън на разбунтувалия й се стомах. Гласът на инструктора Мистра Лейн, необикновено богат на ниски тонове, малко помагаше за това. „Толкоз с моя прословут железен стомах“ — помисли си тя иронично, като си спомни предупрежденията на всички за нормалната психическа реакция след хирургическата операция „кобра“. Единственото, на което можеше да се надява, бе реакцията да е толкова краткотрайна, колкото й бяха казвали.

— Вече знаете — продължи Лейн, — че ние сме избрани за специална акция на Квазама. Затова няма да ви отегчавам с повторение на всичко това. Може би се чудите защо сме тук, а не в някой от главните центрове на Академията. Е?

Мина цяла секунда преди Джин да разбере, че Лейн им задава въпрос. Трябваха й още няколко секунди, за да разбере, че никой от колегите й курсанти не отговаря.

— Сър? — каза тя нерешително.

Нещо трепна по лицето на Лейн, но гласът му прозвуча достатъчно неутрално.

— Да, курсант Моро?

— Ние сме тук, сър, защото акцията ще е в гористите области на Квазама.

Лейн повдигна вежди и хвърли небрежен поглед зад тях.

— Защото, да… тук има гори, нали? Но доколкото си спомням, гори има и в тренировъчния център в областта Пиндарик. И така, защо не сме там, а сме тук?

Джин стисна зъби.

— Не зная, сър.

Младият мъж до нея се размърда.

— Сър?

— Да, курсант Сан?

— Сър, в тренировъчния център в Пиндарик се набляга върху обучението на новите кобри как да търсят и убиват рогати леопарди — каза Мендър Сан. — Нашата задача не включва толкова лов на рогати леопарди, колкото умение да ги избягваме и да останем живи.