Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Курсант Моро? Някакъв коментар?

Дойде й наум истински унищожителна критика, но й се стори по-добре да не я прави. Най-малкото не тук и не сега.

— Не, сър — отвърна тя.

— Не? Добре, тогава аз имам. — Лейн огледа останалите курсанти… и внезапно лицето му стана още по-сурово. — Съвсем очевидно е, че никой от вас тримата не изгаря от желание в отделението да има жена. Вие всички чухте причините, поради които Съветът смята, че това заслужава да се опита, така че няма да ги повтарям. Но ще ви кажа следното, и то е абсолютната истина: и на мен това не ми харесва. В специалните военни части винаги са служили само мъже, още от старата команда „Алфа“ в човешкия Доминион чак до появата на кобри. Не ми харесва тази традиция да се нарушава. Особено не ми харесва идеята това да е тест, с който трябва да се изясни дали в бъдеще да се приемат жени за кобри. Всъщност дори ще ви кажа, че се надявам курсант Моро да се провали. — Лицето му стана още по-строго. — Но ако тя се провали, причината за това ще бъде лично нейна. Разбрахте ли? По-точно тя няма да се провали, защото вие или аз, или някой друг ще я пришпорва повече, отколкото трябва. Не искам никой да каже, че тестът е бил несправедлив. Ясно ли е?

Тримата измърмориха нещо неразбрано.

— Попитах ясно ли е? — озъби се Лейн.

— Тъй вярно, сър — отговориха тримата в един глас.

— Добре. — Лейн пое дълбоко дъх. — Добре. Тогава да се захващаме за работа. Виждате ли онова дърво там? — Той посочи вдясно от тях. — То е на около три километра. Имате шест минути да стигнете до него.

Пръв се затича Сан и поведе. Джасмин беше непосредствено зад него, другите двама курсанти — малко след нея. „Темпо, момиче“ предупреди се тя и се постара да остави серводвигателите на краката и да вършат по-голяма част от работата. Тропотът на краката на другите изпълваше ушите й и почти заглушаваше слабия вой във въздуха…

Внезапно звукът изщрака в съзнанието и и тя погледна нагоре, очите й зашариха по небето. Да, тъкмо се показваше над върховете на дърветата вдясно — трофтийска въздушна кола, насочена към комплекса, който служеше за техен тренировъчен център. Джин завъртя глава да потърси Лейн, но дори инструкторът да беше изненадан от появяването на колата, не го показа с нищо. „Може би някой от Директорията иска да провери как върви подготовката“ — реши тя и отново се съсредоточи върху тичането.

С огорчение установи, че докато бе гледала въздушната кола, и Тодор, и Хариман са успели да я задминат. „Няма нищо — напомни си тя и увеличи малко скоростта. — Те са загрижени повече да не останат на опашката, отколкото да поддържат темпото. Това вероятно ще ги провали.“ — Забеляза, че Тодор вече диша по-тежко, отколкото трябва — или превентилира, или не оставя на серводвигателите да поемат колкото трябва от натоварването. И в единия, и в другия случай щеше да закъса преди края.

Джин неволно стисна зъби. Не искаше да играе тактически игри като тази, най-малко срещу мъже, които на Квазама щяха да са нейни другари. Но в случая нямаше избор. Лейн беше казал съвсем ясно: нейните постижения тук на полигона щяха да определят не само дали тя може бъде пълноценна кобра, но и дали някоя друга жена някога ще има тази възможност.

Джин никога преди не се беше борила за общи каузи, но независимо дали й харесваше, или не, сега беше попаднала в такава ситуация. Без нищо на своя страна освен собствената си издръжливост и решимост.

И… може би… наследството на рода Моро. „Поддържай темпо — повтаряше си тя отново и отново в ритъма на крачките си. — Поддържай темпо…“

Когато достигнаха дървото, тя беше втора. Пред нея беше само Сан.

Когато четиримата курсанти стигнаха до дървото, легналият на седалката си до прозореца от дясната страна във въздушната кола трофт се размърда и попита:

— Човекът на второто място жена ли е? — Стържещият му писклив трофтийски глас бе почти заглушен от воя на двигателите.

Гласът на седящия до Коруин генерал-губернатор прозвуча гърлено, с нескрито неодобрение:

— Много си наблюдателен. — И хвърли поглед към Коруин.

— Това е само експеримент — добави кисело Прийсли. — Провеждан от някои елементи в нашето правителство…

— Тя е най-добрата от четиримата — каза трофтът.

Прийсли присви очи и попита:

— Защо мислиш така?

Мембраните върху горните ръце на трофта затрептяха, после отново се успокоиха.

— Тя единствена забеляза приближаването ни — обясни той. — Нейното лице показа, че чу звука и ни идентифицира като невраждебни, след което продължи да тича. Този вид бдителност предпочитано качество ли е за един боец кобра?