Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Разбира се — съгласи се Чандлър и кимна. В гласа му прозвуча облекчение. — Ние сме готови да разгледаме всяко негово искане.

— Владетелят на моето демесне ще си спомни, че първоначалният омиротворителен план беше създаден от покойния губернатор Джони Моро — продължи трофтът. — Ако му докладвам, че тази акция се планира също от някой от рода Моро, това ще придаде по-голяма тежест на аргументите ми.

Чандлър погледна изненадано Коруин и попита:

— Защо?

— Във военните работи приемствеността се цени също така високо, както и в бизнеса — отвърна трофтът — „Твърде хладно“ — помисли си Коруин. — Възможно ли е това, генерал-губернатор Чандлър?

Чандлър пое дълбоко дъх. От израза му ясно се виждаше, че обмисля политическите последствия от връщането на Джъстин в Академията преди общественият резонанс от стрелбата по Монс да се е разсеял…

— Страхувам се, първи говорителю — каза хапливо Прийсли, — че Моро вече не участват директно в изготвянето на такива военни планове и…

— За щастие това не е проблем — прекъсна го Коруин. — Момичето, което видя преди няколко минути долу… онова, което каза, че е най-добрият курсант. Тя е Джасмин Моро, дъщеря на кобрата Джъстин Моро и внучка на губернатора Джони Моро.

Прийсли отвори уста, но Чандлър му махна с ръка да млъкне и попита:

— Това ще бъде ли достатъчно, първи говорителю?

Въздушната кола се приземи с леко подскачане.

— Да, ще бъде — отговори трофтът. — Сега ще имам удоволствието да проуча вашите данни.

Чандлър тихо въздъхна.

— Разбира се. Последвай ме.

— Добре, кобри, тръгвайте — изръмжа Лейн. — И помнете, че това е гора — пазете си краката и главите.

Джин завъртя копчето на звуковите усилватели с едно деление, зае обичайното си място в ромбовидната формация около Лейн и отиде заедно с другите под дърветата в края на просеката. През последните няколко дни бяха упражнявали операцията много пъти: преминаване през оградена част на гората около лагера, използване на оптически и звукови усилватели за откриване на различни симулатори на животни и движещи се цели, разположени от инструктора наоколо. Откриването на черноглава чапла или цел носеше на новобранеца една точка; поразяването с лазерите в кутретата преди групата да отиде до теоретическото място на атака на животното — две точки.

Беше просто още едно от глупавите състезания, които Лейн непрекъснато използваше, за да изправя новобранците един срещу друг. „Още една ненужна възможност — помисли си Джин — да си навлека омразата на другите курсанти.“

Едва ли беше нейна вината, че бе по-добра от тях в тези игри. Не беше нейна и вината, че те не можеха да приемат този факт.

Това обаче не я утешаваше и от тази мисъл гърлото й се стегна. Не беше очаквала останалите от групата веднага да я приемат — знаеше много добре, че лекциите на чичо й Коруин за военните традиции не са просто тактика за сплашване. Но беше очаквала на единадесетия ден от подготовката тази враждебност да намалее.

Не беше намаляла. О, те бяха достатъчно учтиви с нея — призивът на Лейн от първия ден да я оставят сама да се провали беше подкрепен с действие и както той, така и другите очевидно полагаха големи усилия да избягват всякакъв вид открито предизвикателство. Но все още правеха тихи подмятания, подсмихваха се скришом, а и по-открито, когато курсантите бяха сами.

Или по-скоро когато Джин беше сама. Другите трима прекарваха повечето от свободното си време заедно.

Болеше я. По много начини, повече отколкото от физическите болки от хирургическата намеса. Като малка винаги се беше държала не както трябва — винаги беше била или много тиха, или прекалено агресивна към другите момичета и дори към момчетата. Само със семейството си винаги се беше чувствала на мястото си. Със семейството си и в по-малка степен с кобрите приятели на баща й…

Тихо цвъртене пред нея я извади от тези й мисли. Тарбина, идентифицира тя птицата и главата й автоматично се заобръща да открие звука. Там?… Ето там! Джин активира системата за откриване и захващане на цели, прицели се в малкия черен куб, поставен в основата на един клон, и стреля с лазера на дясното си кутре.

Излетя светлинен лъч и кутията внезапно престана да цвърчи.

— Тарбина ли? — тихо попита Сан от задния връх на ромба.

— Да — отговори тя през рамо.

— Защо я уби? — попита Лейн от центъра. — Тарбините не са опасни.

— Вярно, че не са опасни, сър — отговори тя. Разбираше, че е постъпила правилно и че Лейн иска да обясни решението си на другите. — Но където има тарбини, има голяма вероятност да има и мохи.