Тимъти Зан - Сделка за кобри

Тя скочи — клонките на дървото я одраха по лицето и ръцете — и с всичка сила хвърли пълзящото растение към земята.

Право върху гърба на рогатия леопард.

Звярът изрева — смразяващ кръвта звук: Джин никога не го беше чувала на живо и едва не се изпусна от клона, при което раздра лявата си ръка.

Рогатият леопард скочи… но щом краката му се откъснаха от земята, Сан дръпна края на лепкавата лиана със силата на серводвигателите си и в следващия миг хищникът прелетя съвсем ниско над Тодор и падна, спрян от лианата, залепнала здраво за гърба му. Шиповете му заразсичаха въздуха.

И после се обърна към Сан.

— Залепи лианата някъде и се махай оттам! — извика Джин.

Сан не се нуждаеше от подканяне. С едно-единствено движение залепи отрязания край на лепкавата лиана за дървото, от което я беше отрязал, и се покатери на най-близкия кипарис. Спря само за миг, за да промени посоката си, и половин секунда преди скока на рогатия леопард към глезените му се хвърли към дървото на Джин.

Хвана се за стеблото точно над нея и събори дъжд от клонки и листенца върху главата й.

— Сега какво? — промърмори той.

— Лейн най-накрая трябва да стреля в него — каза тя. Но кобрата все още си стоеше и заедно с Тодор и Хариман гледаше как рогатият леопард се мята и се мъчи да се освободи от лепкавия капан. Тодор пристъпи към животното, то спря усилията си и се приготви да скочи и да го разсече с шиповете на предните си лапи.

— Лейн май няма намерение да го убие, а? — измърмори Сан, когато Тодор бързо отскочи назад. — Може би ще го упоят, за да го използват със следващите курсанти.

Значи през главата на Сан бяха минали същите мисли като през нейната.

— Адски тъпа игра, ако питаш мен — изръмжа в отговор тя. — Трябваше да почакат поне когато можем да активираме бронебойните лазери.

— Може би искат да проявим творчество.

— Искаш да кажеш, че…

— Колко мислиш, че ще живее със счупен псевдогръбначен стълб?

Тя погледна звяра. Той вече беше свалил няколко сантиметра от лепкавата лиана, жертвайки тясна ивица от козината си. Още една-две минути и…

— Както казваш, открихме слабото му място — каза мрачно тя.

— Звучи добре. Ти се заеми със задната част, аз точно зад главата. На три! Едно, две, три!

Джин се отблъсна от дървото, описвайки висока дъга във въздуха. Скокът на Сан беше успореден на нейния… и когато преминаха връхните точки на траекториите и започнаха да падат…

— Не! — изрева Лейн. Но беше много късно. Стегнала в последния момент колене, за да пренесе колкото се може по-голяма част от удара върху тялото на рогатия леопард, Джин се стовари върху гърба на животното. Част от секундата след нея връхлетя Сан. И двамата чуха и почувстваха две счупвания…

— Не, по дяволите, не! — извика Лейн и хукна към тях. В гласа му се долавяше странна нотка на примирение. — По дяволите!…

Изражението му направи излишни всякакви коментари, които може би имаше Джин. Сан обаче не беше толкова сдържан.

— Проблем ли имате, сър? — попита безцеремонно той. — Не искахте да го убием, нали?

Лейн го удостои с лазерностуден поглед.

— Предвиждаше се само да ме защитите от него — отвърна той. — А не… — Лейн пое дълбоко дъх. — За твое сведение, курсант, вие, идиоти такива, счупихте централната предавка на един изключително скъп робот. И сте доволни, нали?

Сан провеси нос, а очите на Джин се разшириха.

— Предполагам това обяснява защо не стреляхте в него — каза тя.

— Всички в помещенията! — изрева Лейн. — Вечерните занимания както обикновено. Дотогава сте свободни. Махайте се от очите ми!

Почукването на вратата й беше тихо, почти нерешително.

— Да? — каза Джин и вдигна глава от четящото устройство.

— Аз съм, Мендър Сан — чу се глас. — Мога ли да вляза?

— Разбира се — отвърна Джин и натисна бутона за освобождаване на ключалката.

Той влезе колебливо, почти свенливо, и каза:

— Исках да видя как е раната ти.

Тя малко изненадано погледна бинта за бързо оздравяване на лявата си ръка.

— О, няма проблем. Не е дълбока, просто драскотина.

— Ясно — кимна той. — Е, тогава… извинявай за безпокойството…

Джин облиза устни. „Кажи нещо!“ — подкани се тя, но умът й беше странно празен.

— Всъщност — успя да започне тя, когато Сан се накани да се обърне към вратата — смяташ ли, че Лейн ще ни създава неприятности заради счупения робот?

— По-добре да не се опитва — отвърна Сан и я погледна в очите. — Щом ще ни подлагат на такива тестове, по-добре да не се оплакват, когато не постъпваме според техните очаквания. — Той се поколеба за миг. — Онова, което измисли, впрочем, беше, хм… доста добър трик. С лианата.