Тимъти Зан - Сделка за кобри

Прийсли изкриви устни и той отново се обърна към Коруин.

— Твоето допускане, разбира се, е, че участниците в акцията ще бъдат хванати — каза той. — Не е ли малко песимистично?

— Не песимистично, а реалистично — отвърна язвително Коруин. — Но допускането, че няма да бъдат хванати, ме довежда до второто важно съображение: на нас са ни нужни хора, които могат достатъчно добре да бъдат внедрени, да се смесят с квазаманците, за да могат да обикалят и търсят интересуващите ни отговори, без веднага да бъдат разкрити като чуждоземци. Правилно ли е? — Той погледна към Чандлър. — Можете ли да ми кажете, мистър Чандлър, колко от кандидатите кобри от вашия списък говорят квазамански?

— Всичките — отвърна неуверено генерал-губернаторът. — Имай малко доверие в мен, Моро. Курсът по квазамански може би не е особено популярен, но има достатъчно опитни хора, измежду които да се направи подбор.

— Особено след като повечето млади хора с амбиция да станат кобри се опитват да го научат — посочи Гавин.

— Разбирам — съгласи се Коруин. — Но колко от тях могат да го говорят без авентински акцент?

Чандлър сбърчи чело и промърмори:

— Всеки, който учи чужд език, го говори с акцент.

— Аз познавам един, който го говори без акцент — каза категорично Коруин. — Моята племенница Джасмин Моро.

— А, значи такава била работата — каза язвително Атърбъри. Затова било всичко — просто още едно възмутително заграбване на власт от семейство Моро.

— Защо квалифицираш това като заграбване на власт? — изръмжа Коруин. — Защото изпращам племенницата си може би на сигурна смърт?

— Достатъчно — отсече Чандлър, без да повиши глас, но нещо в категоричния му тон спря зараждащия се спор. — Изготвил съм предварителен анализ на разходите за предложената квазаманска акция и сега ще направим кратка почивка, за да се запознаете с него. Моро, ела в кабинета ми, ако обичаш.

— Разбираш какво искаш да направи Директорията, нали? — каза Чандлър и погледна Коруин право в очите. — Да не говорим какво искаш лично аз да направя.

Коруин се постара да устои на погледа му.

— Не правя нищо, просто се опитвам да осигуря на тази ваша акция по-голям шанс за успех.

Чандлър изкриви устни.

— Значи сега стана „моя“, така ли?

— А не е ли? — озъби се Коруин. — Вие очевидно сте я замислили лично без помощта и дори без знанието на академичния съвет. Да не говорим за самата Директория.

Чандлър не промени изражението си.

— Имаш ли някакво доказателство за това си твърдение?

— Ако Джъстин знаеше за този списък, а това влиза в неговата работа, щеше да ми каже.

— Това не е доказателство. Аз накарах всички директори от Академията да се закълнат, че ще го пазят в тайна.

Коруин не отговори и Чандлър въздъхна.

— Нека бъдем честни, Моро. Въпреки логиката и социалните цели истинската причина, поради която ти искаш твоята племеничка да стане кобра, е желанието на брат ти.

— Тя също има такова желание — отвърна Коруин. — И, да, ще призная, една част от мен желае семейната традиция да се запази. Това обаче не противоречи на съображенията, които преди минути изложих пред Директорията.

— Не, но много обърква политиката — измърмори Чандлър. — Добре тогава… нека да чуя сценария. Кажи ми как ще се разпределят гласовете, когато се върнем в залата и подложим въпроса на гласуване.

— Телек и аз ще гласуваме „за“ — каза бавно Коруин. — Прийсли и Атърбъри ще гласуват „против“ независимо дали са съгласни с мен, или не. Вартансън и Бейлър… може би „за“. Вартансън също — понеже ако бъдат допуснати жени да стават кобри, това на практика ще удвои общия селиански фонд от кандидати за кобри; Бейлър — понеже квазаманците се само на няколко светлинни години от прага на Ескуилини и той ще е повече загрижен за логиката на случая с Джин, отколкото от историята. С двойния глас на Вартансън ще получим пет гласа.

— Което означава, че ще имаш нужда само от един глас за квалифицирано мнозинство — каза Чандлър. — Моят например.

Коруин го погледна право в очите.

— Вашият глас е единственият, от който наистина винаги съм се нуждаел.

За момент Чандлър отвърна на погледа му, без да каже нищо.

— Политиката върви на цикли — каза най-сетне той. — Ако сега генерал-губернаторът има по-голяма власт, отколкото в миналото, но смятам, че дължа някому извинения за това. — Той стисна устни и поклати глава. — Но ти грешиш, ако смяташ, че мога да прокарам това предложение при съществуващата опозиция. Дори само Прийсли е достатъчен, за да го спре.