Тимъти Зан - Кобра

Джони кимна.

— Сигурно е така. Нямаше да те карам, ако имаше друга възможност.

— Зная. — Джейми отпи от чашата и се надигна. — Ще ти се обадя веднага, щом открия нещо. — Той кимна на двамата и си тръгна.

Джони се облегна назад и въздъхна облекчено. Ако наистина успеят…

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

Той погледна към Гуен.

— Успея ли, ще разполагам с необходимите доказателства, за да накарам Жу и съвета да се замислят върху онова, което готвят на Авентини.

— Но провалиш ли се — произнесе тихо тя, — ще разрушиш кариерата на Джейми за нищо.

Джони затвори очи.

— Не ми го напомняй. — Той поседя известно време неподвижно, усещайки как умората и напрежението от изминалия ден се просмукват в костите му. — Каквото станало, станало. Ще те откарам до хотела.

— Ами ти?

— Аз ще остана в градския съвет. Все си мисля, че там има предостатъчно информация, която би могла да изкуши някой да я открадне. Почти се надявам да го стори.

Но пакетът с лабораторните изследвания от Нипарин се оказа непокътнат, когато се върна в канцеларията. Никой през тази нощ не смути съня му.

Случайно или не, но встъпителните думи на Жу предоставиха на Джони възможността, на която не смееше да се надява. Останалите членове на съвета го изслушаха с напрегнато внимание, докато описваше битката с гаунтата предишния следобед. Не беше се радвал на подобно внимание от седмици и ако то сочеше колко много разчита Авентини на мощта на кобрите, доказваше също така и че съдействието и доброто желание на самите кобри са от жизнено значение. По-добър психологически баланс не можеше и да има.

— Най-важният въпрос, разбира се, е — приключи той, — какво е накарало гаунтата да се държи по този начин. Вчера късно вечерта получихме отговор и на него. — Той направи пауза и премести поглед към Д’арл. Комисарят го слушаше също толкова напрегнато, колкото и останалите. — Оказа се, че животното преднамерено е било упоено с мощен халюциногенен препарат, който е бил разпръснат сред тръстиката блусса, с която се храни.

Той млъкна, като очакваше шумна реакция, но се излъга. Джо Хемнер пръв наруши възцарилото се мълчание.

— Това е смешно. Защо ще прави някой подобно нещо?

Джони въздъхна и продължи.

— Може би — той погледна отново към Д’арл, — за да ни накара да приемем постоянното присъствие на кобрите, въпреки нежеланието ни.

Д’арл отвърна открито на погледа му.

— Да не ме обвинявате, че аз съм упоил животното? — попита смело той.

— Имате ли въобще някакво доказателство? — намеси се Жу, тъкмо когато Джони се готвеше да отвърне. — Защото, ако питате мен, да обвинявате по този начин комисаря Д’арл е направо…

Доказателството е на кораба, искаше да каже Джони… но не биваше да го прави, докато Джейми сам не го потърси.

— Никого конкретно не обвинявам, господа — каза той, като местеше поглед между Жу и Д’арл. — Но тъй като престъплението вече е налице и поведението на гаунтата бе един от факторите за да се вземе вчерашното решение, бих искал да отменим гласуването и да извършим ново веднага, щом изясним всички факти по този случай.

— И какви нови факти очаквате да откриете? — подхвърли някой от присъстващите. — Или може би се надявате да откриете? Защото, ако питате мен, това са сапунени мехури и нищо пов…

— Господа — произнесе с тих, но решителен глас комисарят Д’арл. — Струва ми се, че малко прекалявате в желанието си да защитите честта ми, а вместо това би трябвало да вложите усилията си, за да разрешим час по-скоро загадката, с която ни запозна синдикал Моро. Ако наистина съществува някакъв подмолен заговор, трябва да бъде спрян на всяка цена. Ако пък от друга страна се касае за неизследван природен феномен, значи сега е моментът да научим за него колкото се може повече.

— Природен феномен ли? — засмя се Джони. — Надявам се комисарят да прости скептичното ми отношение, но…

— Скептицизмът е съвсем присъщ за всяко научно изследване — прекъсна го все така спокойно Д’арл. — Но преди да дадете гласност на недоверието си, предлагам ви да проверите следните неща: първо, дали всички треви, с които се храни гаунтата в Каскийската долина са били напръскани с препарата; второ: има ли поне микроскопични следи от него по листата на близките дървета; трето: не съществуват ли условия, при които растенията сами да произвеждат подобно вещество и четвърто: не става ли дума и в момента за подобни условия. Отговорите на тези въпроси могат да бъдат доста интересни. — Той се изправи и кимна на Жу. — С ваше позволение ще продължим с изграждането на учебния център, което започнахме вчера. Ако при второто гласуване се вземе решение за спирането му, то лесно може да бъде осъществено.