Тимъти Зан - Кобра

— Божичко мили, ама тези чудовища наистина са непробиваеми! — възкликна след боя Халоран и като че ли с това изрази мислите и на тримата.

— Не бях чувал досега да са убивали някое от тях — рече Джони. — Вече зная защо.

— Искрено се надявам, че подобни инциденти са изключение — кимна Кайър, докато потъркваше мястото, където го бе засегнал крайникът на гаунтата. — Ако всички пощуреят като това, ще трябва да евакуираме целия регион.

— Или да докараме ново подкрепление кобри — промърмори Джони. После, без да обръща внимание на замисления поглед на Халоран, той извади телефона.

Генерал-губернаторът Жу имаше измъчения вид на човек, изправен между две еднакво тежки алтернативи.

— Но нали вече гласувахме — възмущаваше се той. — Комисарят Д’арл нареди на хората си да разтоварват екипировката.

— В такъв случай отменете гласуването на базата на нови доказателства — настояваше Джони, вперил поглед в миниатюрното изображение върху екрана. Беше заел кабинета на градския настойник в Нипарин, за да проведе разговора по видеофона на четири очи. — Или се възползвайте от обстоятелството, че нито един от синдикалите от Палатин и Целиан, включително и аз, не е присъствал на гласуването. Хайде, Жу, гласуването и без това трябваше да е най-рано след седмица.

— Но всички останали се съгласиха да гласуват — какво можех да направя? Вашите гласове едва ли щяха да променят нещо. Съотношението беше единадесет срещу пет, дори с вашите удвоени гласове резултатът пак щеше да е същият. А що се отнася до новите доказателства, всичко, което чух от теб досега, само може да подкрепи взетото решение. Наистина ще се нуждаем от нови попълнения кобри за самозащита, щом сред гигантските гаунти има и такива, склонни към агресивни действия.

— А не те ли интересува какво ги подтиква към подобни действия?

Жу присви очи.

— За какво говориш?

— Все още не зная… със сигурност. Очаквам всеки момент да са готови лабораторните изследвания на пробите от убития екземпляр. Накарах да проверят за изкуствени химически препарати в кръвоносната му система.

— Изкуствени препарати? Моро, струва ми се, че говориш със загадки. Какво, всъщност, искаш да кажеш?

Джони въздъхна.

— Не говоря с никакви загадки, просто все още не съм напълно сигурен. Имам известни… подозрения, но не бих желал да им давам гласност без нужните доказателства.

Жу втренчи изучаващ поглед в лицето му.

— Е, добре — рече накрая. — Ще ти кажа какво смятам да направя. Утре, в десет, ще свикам нов съвет. Официалната причина ще бъде твоята битка с гаунтата и евентуално — доклад за резултатите от лабораторните изследвания. Ако до този момент разполагаш с някакви доказателства, всички ние ще ги изслушаме. В случай, че се наложи, може да извършим повторно гласуване. Доволен ли си?

— Да, сър — кимна Джони.

— Добре. Значи, утре, в десет. Довиждане.

Още няколко минути Джони остана загледан в пустия екран, обмисляйки стратегията за утрешното съвещание. Все още имаше твърде много неизвестни. Накрая въздъхна, включи наново видеофона и позвъни у дома.

Крис отговори на втория сигнал.

— Здравей — рече тя и се засмя облекчено. — Как вървят нещата?

— Бавно, за момента. Сега съм в Нипарин, чакам лабораторните резултати. Дано поне те дадат нещо полезно. Кали се върна в Палийн с Найлс — там ще прекара нощта. Макар че засега няма съобщения някоя гаунта да е прониквала през оградата на населено място.

— Слава Богу — въздъхна Крис. — Как е кракът на Найлс?

— Нищо му няма. Малко е одраскан.

Тя се усмихна уморено.

— Слушай, Джони, преди около половин час ни позвъниха от Капитолия. Беше брат ти, Джейми.

Значи Д’арл наистина го бе взел със себе си.

— Чудесно! Как е той?

— Каза, че е добре. Пита дали ще можете двамата с Гуен да прескочите при него довечера, в единадесет — за една късна вечеря.

Джони се засмя. Типично в стила на Джейми, да кани гости за вечеря на две хиляди километра разстояние! Животът на Асгард определено му оказваше пагубно влияние.

— Какво каза Гуен?

— Че няма нищо против, накара ме да обещая, че ще ти позвъня и скочи в първия глайдер за Капитолия.

— Възползвайки се от положението на брат си, без съмнение. — Той погледна часовника, имаше още два часа преди тръгване. Всъщност, биха могли да му изпратят резултатите по телефона, ако не са готови дотогава.

— Съгласен — кимна той. — Защо не намериш някой да гледа Коруин и не дойдеш с нас?