Тимъти Зан - Кобра

Тя поклати глава.

— Джейми вече ме покани, но струва ми се, че срещата е само за вас тримата. Ще гледам да го видя преди да напусне Авентини. О, Гуен предложи да вечеряте в ресторанта, в който бяхме онази вечер с Кали.

— Чудесна идея. — Той се намръщи. — Нищо не излезе от нашата ваканция, а? Съжалявам.

— Не се безпокой за мен — отвърна меко тя. — Само, моля те, пази се.

— Обещавам. Обичам те, Крис.

— И аз също, Джони. Поздрави Джейми от мен.

Той прекъсна връзката и отново погледна часовника.

Два часа… през които трябваше да бездейства. Каквото и да да открият…

… няма да докаже по никакъв начин, че зад тази история стои Д’арл. Но поне ще бъде стъпка напред.

Той излезе на покрива, качи се в глайдера и полетя обратно към Палийн. Когато двамата с Халоран пристигнаха на мястото, където бяха убили гаунтата, вече се смрачаваше. Въпреки това, нямаше опасност някой леопард да се прокрадне незабелязан, защото и двамата следяха околността с помощта на зрителните и слухови усилватели. Изглежда обаче събитията от ранния следобед бяха оставили своя отпечатък върху Джони, защото почувства облекчение, когато най-сетне приключиха със задачата.

Час и половина по-късно той вече наближаваше озарената от звездното небе Капитолия… с информация, която щеше да промени коренно мнението на съвета.

Когато Джони влезе в ресторанта, Гуен и Джейми вече се бяха настанили на масата.

— Джони! — извика Джейми и му помаха с ръка. — Не сме се виждали от няколко години — продължи той. — Да знаеш как се радвам, че дойде.

— Изглеждаш добре, Джейми.

По-малкият му брат се засмя.

— Сигурно е защото работя здравата. Виждам, че и ти използваш същата рецепта. Да седнем, а? Гуен се опита да ми преведе менюто, но според мен тук ни е нужен експерт.

Седнаха и разговорът продължи… а докато говореха, Джони изучаваше мъжа, в който се бе превърнал неговият брат.

Физически, промяната беше далеч по-забележителна от тази при Гуен, от деветгодишно момче в тридесет и пет годишен зрял човек. И също като при Гуен, записите бяха оставили скрито още нещо, за което Джони изглеждаше напълно неподготвен. Добре познатата, макар и детинска самоувереност на Джейми беше разцъфнала в съвсем осезаема атмосфера на компетентност и авторитетност, която не се налагаше и не дразнеше, а по-скоро предразполагаше. Привикнал да общува с елита на Доминиона, Джейми не бе забравил да разговаря с обикновените граждани. Още след първите разменени реплики не беше никак трудно да открие под променената външност същия онзи Джейми, който го бе предупреждавал да не забравя откъде произхожда и какво трябва да защитава в този живот. Какъвто и да беше този Д’арл, едва ли би успял да го превърне в разглезен галеник на съдбата.

От което следваше, че може би Джейми не си даваше сметка за какъв човек работи. В такъв случай…

Джони реши да изчака някой подходящ случай и съвсем скоро, докато обсъждаха поредното ястие, откри такава възможност.

— … и когато узнах, че комисарят Д’арл възнамерява собственолично да наглежда изпълнението на проекта на Авентини, направих всичко възможно да го придружавам в това пътуване. — Джейми отпи глътка кахве. — Трябва да призная, че положи немалко усилия, за да убеди Комитета в необходимостта от този проект и аз лично се радвам, че вие също го приехте.

— Значи Д’арл почти е заложил политическата си репутация тук, така ли? — попита уж случайно Джони.

За миг на лицето на Джейми се изписа несигурност.

— Вярно, че може да изгуби известна доза престиж, но нищо чак толкова сериозно. — Джейми го погледна по-внимателно. — Слушай, Джони, не е необходимо да говориш с недомлъвки, когато отсреща съм аз. Кажи какво те безпокои?

Джони прехапа устни.

— Може би вече си чул, че днес убихме една побесняла гаунта на югоизток от града. — Джейми кимна. — Сигурно знаеш също така, че за петнадесетте години, откакто сме тук, тези животни нито веднъж не са проявявали агресивност. Е, добре. Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че разполагам с доказателства за това, че гаунтата е била упоена?

Гуен го погледна втрещено. Джейми присви очи.

— По какъв начин упоена?

— С необичайно мощен халюциногенен стимулант, който е бил разпръснат сред тръстиките блусса близо до мястото, където ни нападна. Тъй като именно с това се хранят тези животни, лекарството е проникнало бързо и безпрепятствено в организма.

— И кой, според теб, го е извършил?