Тимъти Зан - Кобра

За него изненадата се криеше по-скоро в тази нова, зряла Гуен, която умееше и знаеше как да постига целта си. Тя вече не беше по-малката му сестра… и той ужасно се гордееше с нея.

От мониторите изчезна и последното изображение и Гуен кимна към присъстващите.

— Ако има някакви въпроси, с радост ще отговоря.

Настъпи кратка тишина. Джони погледна към Д’арл, в очакване комисарят пръв да даде сигнал за контранастъпление. Но той мълчеше и колкото и странно да беше, на лицето му бе изписано същото одобрително изражение.

— Ще са ни необходими нови изследвания, за да потвърдим вашите изчисления — рече накрая Жу. — Все пак, смятам че междувременно можете спокойно да се заемете с уточняване на пунктовете, в които ще бъдат поставени взривните устройства. — Той й кимна и огледа залата. — Ако няма повече въпроси… — Едва сега забеляза вдигнатата ръка. — Да, синдикал Моро?

— С ваше позволение, сър, ще помоля съвета да гласува наново предложението на комисаря Д’арл — произнесе едновременно любезно и твърдо Джони. — Струва ми се, че изследванията, с които ни запознаха току-що, дават възможност да решим проблема без да създаваме учебен център за ново поколение кобри. Мисля, че съветът трябва ясно да изрази становището си по въпроса.

Жу поклати глава.

— Съжалявам, но според мен не съществува причина за промяна в приетото решение.

— Какво? Но…

— Генерал Жу — разнесе се спокойният глас на Д’арл. — Ако това ще облекчи професионалната ви съвест, позволете да кажа, че лично аз нямам нищо против едно ново гласуване. — Той премести поглед върху Джони и се усмихна. — Изглежда синдикал Моро наистина спечели право за втори опит.

И така, последва ново гласуване и когато то приключи, резултатът беше единадесет срещу седем в полза на предложението на Д’арл.

Паркиран в единия край на просторния космодрум на Капитолия, корабът на комисар Д’арл определено привличаше вниманието на зяпачите — макар да беше близо два пъти по-малък от големите транспортни звездолети, той все пак надвишаваше на ръст първенеца на Авентини „Капка роса“. Беше заобиколен на около петдесет метра със сигнална бариера и веднага щом Джони прекоси тази граница, една от бойниците върху предната стена на звездолета се завъртя към него. Двамата морски пехотинци на входа не помръднаха, но докато крачеше към тях, дулата на автоматите им бяха насочени към гърдите му.

— Синдикал Джони Моро на посещение при комисаря Д’арл — уведоми ги той.

— Имате ли назначена среща, сър? — попита един от часовоите. На ръст беше два пъти по-едър от Джони, вероятно носеше екзоскелет под комбинезона.

— Ще ми бъде назначена — каза Джони. — Само му кажете, че съм тук.

Морските пехотинци се спогледаха.

— Комисарят е доста зает човек, сър, още повече, че утре отпътуваме и…

— Кажете му, ме съм тук — повтори Джони.

Часовоят прехапа устни и активира миниатюрния микрофон, разположен на вътрешната стена на бузата му. Разговорът беше съвсем кратък и неуловим за човешкото ухо, но след малко часовоят кимна.

— Комисарят ви очаква, синдикал — съобщи той. — Ескортът ще бъде тук след минута.

Джони кимна на свой ред и търпеливо зачака. Не беше особено изненадан, когато забеляза кой предвожда ескорта.

— Джони — посрещна го радостно Джейми. Усмивката му беше сърдечна и малко напрегната. — Комисарят Д’арл те очаква в кабинета си. Последвай ме…

Пресякоха облицованото с кирилиум преддверие и отново минаха между двама часовои.

— Надявах се да те видя поне още веднъж преди да отлетим — заговори Джейми, когато навлязоха в лабиринта от коридори. — Но от твоята служба отговориха, че си във ваканция и не могат да те открият.

— Крис каза, че няма да ме даде на никого поне няколко седмици — обясни Джони. — Докато преглътнем горчивия хап, който ни натика твоят комисар.

Джейми го погледна през рамо.

— И… преглътна ли го?

— От покушение ли се опасяваш? — Джони поклати глава. — Не. Искам само да разбера защо постъпи така. Поне това ми дължи.

За трети път коридорът беше преграден от двойка морски пехотинци — този път те охраняваха една масивна стоманена врата. Джейми премина между тях, докосна с длан ключалката и вратата безшумно се плъзна встрани.

— Синдикал Моро — посрещна го Д’арл и се изправи зад бюрото, което доминираше в иначе просторния кабинет. Моля, седнете — той посочи креслото отпред.

Джони се подчини, а брат му се настани на второто кресло, почти на равно разстояние между двамата.