Маргарет Вайс - Времето на близнаците

„Да му помогна! — помисли си Танис гневно. — Ние дойдохме тук да търсим неговата помощ.“ В това време Карамон захърка особено силно, събуди се наполовина, блъвна около себе си опустошителните пари на джуджешката ракия и сетне отново заспа дълбоко. Танис погледна безрадостно към Речен вятър и сетне отчаяно поклати глава.

Кризания се взираше в изпружилия се на земята Карамон с някаква смесица от съчувствие и отвращение.

— Клетият човек — каза тя тихо. Медальонът на Паладин проблесна под светлината на свещниците. — Може би аз…

— Нищо не можеш да направиш за него — извика Тика горчиво. — Той не се нуждае от лечение. Просто е пиян, не виждаш ли сама? Мъртвопиян!

Кризания извърна учуден поглед към Тика, но преди жрицата да каже нещо, Танис се завтече обратно при Карамон.

— Помогни ми, Речен вятър — каза той и се наведе. — Хайде да го отнесем у до…

— О, я го оставете тук! — тросна се Тика, бършейки очи с края на престилката си. — И без това е прекарал доста нощи на пода. Една повече няма да му навреди. — Тя се извърна към Танис. — Исках да ти кажа. Наистина исках. Но си помислих… продължих да се надявам… Той много се развълнува, когато писмото ти пристигна. Беше… е, добре, дълго време не бях го виждала да прилича толкова на себе си. Помислих си, че това може да помогне. Че той може да се промени. Затова не ви спрях да дойдете. — Тя увеси глава. — Простете ми.

Танис стоеше неуверено край едрия войн.

— Не разбирам. Откога…

— Затова не можахме да дойдем на сватбата ти, Танис — рече Тика, докато връзваше престилката си на възли. — Толкова много исках! Но… — Тя заплака отново и Дезра нежно я прегърна.

— Седни, Тика — прошепна Дезра, насочвайки я към едно сковано от дърво сепаре с високи облегалки.

Тика се отпусна там, установявайки изведнъж, че краката вече не я държат и скри глава в ръцете си.

— Хайде всички да седнем — каза Танис отсечено — и да си съберем ума. Ей, ти там — полуелфът махна с ръка на блатното джудже, което надничаше изпод дървения бар. — Донеси ни няколко халби с бира, една кана вино за лейди Кризания, малко пикантни картофи…

— По-добре аз да донеса тези неща, Танис — усмихна се Дезра. — Ако Раф се заеме с това, възможно е да се появи тук с някоя кана с картофи.

— Мен помага! — възрази Раф с негодувание.

— Ти изхвърли боклука! — сряза го Дезра.

— Мен много помага… — мънкаше Раф неутешимо и се затътри навън, ритайки краката на масата, за да успокои наранените си чувства.

— Стаите ви са в новото крило на странноприемницата — смотолеви Тика. — Елате, ще ви ги покажа…

— По-късно ще ги видим — каза Речен вятър сурово, но когато погледна Тика, в очите му се появи нежно съчувствие. — Седни и поговори с Танис. Той скоро трябва да тръгва.

— По дяволите! Конят ми! — извика Танис, скачайки изведнъж на крака. — Казах на момчето да го докара отпред…

— Ще отида да им кажа да почакат — предложи Речен вятър.

— Не, аз ще отида. Няма да отнеме и минута…

— Приятелю — каза Речен вятър тихо, минавайки покрай него, — имам нужда да се поразходя навън! Ще се върна да ти помогна за… — той кимна с глава по посока на хъркащия Карамон.

Танис се облегна назад с облекчение. Мъжът от степите излезе. Кризания седна на масата срещу Танис, наблюдавайки Карамон с недоумение. Танис продължи да говори на Тика за дребни и незначителни неща, докато накрая тя изправи снага и дори се усмихна. Когато Дезра донесе напитките, Тика вече изглеждаше поуспокоена, макар лицето й да беше все още измъчено и напрегнато. Кризания, забеляза Танис, едва се докосна до виното. Тя просто седеше на местото си, от време на време хвърляше поглед на Карамон и между веждите й отново се появяваше тъмна бръчка. Танис знаеше, че й дължи обяснение за случващото се, но преди това искаше самият той да си го обясни.

— Кога… — поде Танис неуверено.

— Кога започна? — Тика въздъхна. — Преди около шест месеца, след като се върнахме тук. Погледът й се отмести към Карамон. — Той беше толкова щастлив в началото. В града цареше истински хаос, Танис. Оцелелите преживяха ужасна зима. Онези, чиито къщи бяха разрушени, живееха където намерят — пещери, навеси, коптори. Когато дойдохме тук, драконидите вече ги нямаше и хората бяха започнали да съзиждат отново домовете си. Те посрещнаха Карамон топло, като герой, а бардовете вече пееха песните си за победата над Царицата.

Очите на Тика проблясваха от сълзите и припомнената гордост.