Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Изчервявайки се на свой ред, той се зае с формалности по запознаването.

— Позволете ми да ви представя Кризания от Тариниус, Преподобна дъщеря на Паладин — каза Танис официално. — Лейди Кризания, Речен вятър, вожд на степния народ и Тика Уейлан Маджере.

Кризания развърза плаща си, с който пътуваше и дръпна качулката от главата си. Когато направи това, платиненият медальон, който носеше на шията си, проблесна под ярката светлина на свещите в странноприемницата. През гънките на плаща й се виждаше фината вълна на чисто бялата й роба. Сред тълпата премина шепот, в който се долавяше благоговение и почтителност.

— Свята жрица!

— Чухте ли името й? Кризания! Втората по ранг след…

— Наследничката на Елистан…

Кризания приведе леко глава. Със сериозно изражение Речен вятър се поклони с цялото си тяло, а Тика — изчервена толкова, че изглеждаше трескава — бързо бутна Раф зад бара и направи дълбок реверанс.

Чувайки брачното име на Тика — Маджере, Кризания погледна въпросително към Танис и в отговор той й кимна.

— За мен е чест — каза Кризания с плътен, хладен глас, — да се запозная с двама души, чиито смели дела блестят като пример за всички нас.

Тика поруменя от задоволство и смущение. Лицето на Речен вятър не трепна, но Танис забеляза колко много означаваше тази похвала на жрицата за дълбоко религиозния вожд от степите. Що се отнася до множеството в кръчмата, хората ликуваха шумно заради оказаната им чест и продължаваха да се веселят. С дължимата за случая тържественост Отик отведе гостите до една предварително подготвена маса, озарявайки героите с грейналото си лице, сякаш беше уредил цялата война в тяхна полза.

Танис седна на масата, в началото смутен от глъчката и шума, но скоро реши, че това е за добро. Поне можеше да разговаря с Речен вятър, без да се страхува, че някой ще чуе нещо. Но най-напред трябваше да разбере къде е Карамон.

Той още веднъж понечи да попита, но виждайки го да отваря уста, Тика — която, след като ги бе настанила, се суетеше около Кризания като квачка — рязко се обърна и изчезна в кухнята.

Танис поклати глава озадачено, но преди мислите му да тръгнат в тази посока, Речен вятър започна да го разпитва за разни неща и не след дълго двамата бяха увлечени в разговор.

— Много хора си мислят, че войната е свършила — рече полуелфът с въздишка. — И това ни поставя в още по-опасно положение, отколкото преди. Съюзът между елфите и хората, който беше силен през времето на мрака, днес започва да линее. В момента Лорана е в Квалинести на погребението на баща си и също ще се опита да постигне някакво споразумение с нейния твърдоглав брат Портиос и рицарите от Соламния. Единственият лъч надежда идва от жената на Портиос, Алхана Звезден бриз — каза Танис и се усмихна. — Никога не съм си мислел, че ще доживея да видя жена-елф, която не само е толерантна към хората и другите раси, но и горещо ги подкрепя пред своя неумолим съпруг.

— Странен брак — отбеляза Речен вятър, а Танис кимна в знак на съгласие. В този момент и двамата мъже си спомниха за техния приятел, рицарят Стурм Сияйното острие, вече напуснал света на живите — герой от Кулата на върховните жреци. И двамата знаеха, че сърцето на Алхана е погребано там, в здрача заедно със Стурм.

— Определено не е брак по любов — вдигна рамене Танис, — но пък може да помогне за възстановяването на световния ред. А какво става с теб, стари приятелю? Лицето ти е помрачено и изопнато от нови грижи, макар да виждам там и искриците на нови радости. Златна луна изпрати вест на Лорана за близначките.

По устните на Речен вятър трепна усмивка.

— Прав си. Болно ми е всяка минута, когато съм далече от дома си — отвърна той с дълбокия си глас, — макар че възможността да те видя отново, братко мой, кара сърцето ми да бие по-леко. Но тъкмо когато тръгвах, две племена бяха пред прага на войната. До този момент успявах да спра насилието с увещания и ничия кръв не беше пролята. Зад гърба ми обаче, недоволниците действат. Всяка минута, през която ме няма, им дава шанс и време да разпалят старите кръвни вражди.

Танис скръсти ръце.

— Съжалявам да чуя това, приятелю мой и ти благодаря, че дойде. — След това той въздъхна отново и хвърли поглед към Кризания, припомняйки си новите си ангажименти. — Надявах се ти да можеш да осигуриш закрила и водачество на тази дама. — Гласът му стихна до шепот. — Тя пътува към Кулата на върховните жреци в гората Уейрит.

Очите на Речен вятър се разшириха от тревога и неодобрение. Народите от степите нямаха доверие на маговете и всичко свързано с тях.