— Ти знаеш какви са амбициите ми — рече той. — Аз ти открих сърцето си. Мой ли е планът войната да бъде подновена? Желая ли да завладея света? Сестра ми Китиара ме навести, за да поиска това от мен, търсейки помощта ми. Аз й отказах и се боя, че ти заплати тежко за това. — Рейстлин въздъхна и сведе поглед. — Аз й разказах за теб, Кризания, за твоята доброта и сила. Тя се разгневи и изпрати своя рицар на смъртта да те унищожи и да сложи край на влиянието ти над мен.
— Имам ли наистина влияние над теб? — попита Кризания вече тихо, без да се опитва да освободи ръката си от него. Гласът й потрепваше от радост. — Да се надявам ли, че си прозрял правотата на Църквата и…
— Правотата на тази Църква? — попита Рейстлин и гласът му отново стана злъчен и присмехулен. Сетне той отдръпна бързо ръката си, облегна се на стола, прибра полите на черната си мантия и погледна Кризания с подигравателна усмивка.
Страните на младата жрица леко се зачервиха от смущение, гняв и чувство за вина, а сивите й очи помръкнаха и придобиха тъмносин оттенък. Сетне руменината се простря върху устните й и изведнъж тя стана необикновено красива, нещо, което Рейстлин неволно забеляза. Тази мисъл го подразни изключително много и той побърза да я пропъди, защото тя лишаваше ума му от необходимата съсредоточеност.
— Зная за съмненията ти, Кризания — заговори той изведнъж. — Зная какво те е впечатлило. Открила си, че Църквата се занимава повече с управлението на света, отколкото с призванието си да учи хората на добродетелите, завещаните ни от боговете. Забелязала си двойните игри на свещеническия клир, политиканстването, харченето на пари за показни прояви, вместо с тях да бъдат нахранени бедните. Ти смяташе да защитиш Църквата, когато се върнеш, да разкриеш, че други са предизвикали справедливия гняв на боговете и са ги накарали да запратят огнената планина върху онези, които се отрекоха от тях. Ти искаше да намериш доказателства за вината… на магьосниците може би.
Руменината на Кризания стана още по-силна. Тя не издържа на погледа му и извърна лице, но болката и унижението й бяха очевидни.
А Рейстлин говореше все така безмилостно:
— Времето на Катаклизма е близо. Праведните свещеници вече напускат страната… Да, не знаеше ли това. Твоят приятел Денубис, вече не е тук. Ти, Кризания, си единствената истинска жрица, която е останала.
Кризания се вгледа в Рейстлин потресена.
— Това е… невъзможно — прошепна тя. Очите й обиколиха залата. И тогава за първи път дочу разговорите на хората наоколо. Те обсъждаха последните Игри, разпределението на обществените фондове, походите на армиите и най-ефикасните начини да бъде покорена една размирна страна. И всичко това в името на Църквата.
И сетне, сякаш за да задуши грубите звуци, в душата й се разнесе сладкия, мелодичен глас на Царя-жрец. Царят-жрец бе все още тук. Извръщайки гръб на мрака, тя насочи взор към светлината и вярата й, отново силна и чиста, се издигна, за да я защити. Кризания погледна хладно към Рейстлин.
— В света все още има доброта — каза тя непреклонно. Сетне се изправи и понечи да тръгне. — Докато се управлява от този свят мъж, който несъмнено е благословен от боговете, аз няма да повярвам, че Църквата е предизвикала гнева им. Причината е по-скоро в света, който не се е вслушал в посланията й — продължи да говори тя, тихо и разпалено. Рейстлин също бе станал и без да я изпуска от поглед, пристъпваше бавно към нея.
Увлечена от защитната си реч, Кризания като че ли не забеляза това:
— Или в това, че е пренебрегнал Царя-жрец! Той сигурно ще предвиди угрозата! Може би дори и сега се опитва да предотврати катастрофата! И умолява боговете да имат милост!
— Виж този мъж — прошепна Рейстлин. — „Благословеният“ от боговете.
Магът сграбчи Кризания със силните си ръце и я застави да погледне Царя-жрец. Обзета от чувство за вина за това, че се е усъмнила и разгневена на себе си, че нехайно е позволила на Рейстлин да надникне в нея, младата жрица се опита да се отскубне, но той я стисна още по-силно, а пръстите му сякаш прогаряха плътта й.
— Гледай! — повтори магът. Разтърсвайки я леко, той я принуди да вдигне глава и да погледне право към светлината и великолепието, което обграждаше Царя-жрец.
Рейстлин почувства как тялото й започна да трепери и се усмихна със задоволство. Магът наведе напред закачулената си глава и зашепна в ухото й, като докосваше страните й с дъха си:
— Какво виждаш, Преподобна дъще?
Читать дальше