Ким Робинсън - Зеленият Марс

След това съобщение последваха овации. Въпреки че не бяха толкова шумни, колкото бяха при речта на Ниргал, Мая ги остави да притихнат. Когато хората се умириха, тя продължи:

— Що се отнася до ситуацията на Марс в момента, нашите намерения са да се съберем незабавно тук, в Бъроуз, и да използваме Декларацията от Дорса Бревиа, за да положим основите на ново свободно марсианско правителство.

Този път овациите бяха по-ентусиазирани.

— Да де, да — каза Мая раздразнено и нетърпеливо. — Стига вече! Тишина! Само че преди да се стигне до всички тези работи, трябва да решим проблема с нашите опоненти. Предполагам, знаете, че се събираме точно пред главната квартира на силите за сигурност на „Транзишънъл Оторити“, които точно в този момент слушат като всички вас, ето там, във вътрешността на Тейбъл Маунтин. — Тя посочи. — Докато в края на краищата не дойдат, за да се присъединят към нас. — Викове, скандирания, овации. — … Искам да кажа на всички тях, че не им мислим злото. Искам да кажа на полицаите да престанат да се опитват да ни контролират. Вече не можете! — Луди овации. — Уверяваме ви, че ще имате свободен достъп до космодрумите, където совалките ще ви отведат до Шефилд, а оттам и до Кларк, ако чак толкова не желаете да се присъедините към нас. Това не е блокада или обсада. С две думи, свободни сте…

Тя спря и протегна ръце напред. И тълпата й отговори.

След няколко часа силите за сигурност се упътиха към космодрума.

Най-безкомпромисните им елементи вероятно бяха избити в Касей Валис. А останалите бяха безпомощни пред съпротивата. Едва ли щеше да им е възможно да контролират цяла планета, пълна с дисиденти. Поне щяха да бъдат прекалено уплашени, за да опитат. Значи бяха успели да направят нещо по-различно този път. Или просто условията на Земята се бяха променили и всички тези феноменални събития в марсианската история бяха само изкривени проекции на тези промени. Доста възможно. Тревожна мисъл, особено, когато се налага да осмисляш бъдещето. Но всяко нещо с времето си.

Сакс наблюдаваше с интерес един от екраните.

— Какво става на Земята? — попита го Надя.

— Нивото на моретата продължава да се покачва. Вдигнало се е 4 метра. Засега сякаш метанационалите са спрели да се джафкат. Международният трибунал препоръчва прекратяване на огъня. „Праксис“ хвърля всичките си сили в борба с наводнението. Някои от останалите метанационални компании вероятно ще направят същото. Генералната асамблея на ООН се е събрала в Мексико Сити. Индия е потвърдила, че е подписала договор с независимото марсианско правителство.

— Това е сделка с дявола — обади се Койота, който се бе присъединил към тях, заедно с Мая, Мишел, Ан и Марина. — Индия и Китай са прекалено големи, за да можем да се справим с тях. Почакайте и ще видите.

— Значи битките долу са прекратени? — попита Надя.

— Да, но не става ясно дали е временно или за постоянно.

Мая изсумтя.

— Нищо не е постоянно.

Сакс сви рамене.

— Трябва да сформираме правителство — заяви Мая. — Трябва да посрещнем Земята с обединен фронт. Колкото по-стабилно изглеждаме, толкова повече ще се замислят, преди да дойдат да ни окупират отново.

— Ще дойдат — каза Койота.

— Не и ако им докажем, че ще получат от нас всичко, което биха си взели със сила — избухна Мая. Койота започваше да я дразни. — Това ще ги забави.

— Така или иначе ще дойдат.

— Ние ще бъдем в безопасност, докато Земята е спокойна. Е, стабилна — поправи се Сакс.

— Земята никога няма да бъде стабилна — репликира Койота.

Сакс сви рамене.

— Ние сме тези, които трябва да я стабилизират! — възкликна Мая, размахвайки пръст към Койота. — Заради самите нас!

— Да ареоформираме Земята — вмета Мишел с характерната си иронична усмивка.

— Защо пък не? — сепна се Мая. — Ако ще свърши работа…

Мишел се наведе и целуна Мая по бузата.

Койота поклати глава.

— Все едно да се опитваш да местиш света, без да имаш опорна точка — възрази той.

— Опорната точка е нашето общо съзнание — каза Мая, което много изненада Надя.

Марина гледаше гривната си и сега се обади:

— Силите за сигурност още контролират Кларк и кабела. Питър казва, че са се изтеглили отвсякъде от Шефилд, но не и оттам, където опира кабелът. А някой… хей, почакайте… някой е докладвал, че е видял Хироко в Хираниягарба.

Всички притихнаха, потънали в мислите си.

— Успях да проникна в архивите на „Транзишънъл Оторити“ за превземането на Сабиши — обади се Койота след малко — и там въобще не се споменаваше за Хироко или за някой от нейната група. Не мисля, че са ги хванали.