Ким Робинсън - Зеленият Марс

— Не смятам, че някой от тях би се замислил чак толкова мащабно — каза Надя. — За тях нещата се разпадат едва от три дена. — Тя посочи екрана. — Виж, ето го Дерек Хейстингс, шефа на „Транзишънъл Оторити“. Когато идвахме на Марс, беше ръководител на екипа за Контрол на мисията в Хюстън. Той е опасен — умен и изключително упорит. Ще се постарае да удържи положението, докато пристигнат подкрепленията.

— Добре, какво предлагаш да правим?

— Не знам.

— Не можем ли да оставим Бъроуз на мира?

— Не мисля. По-добре ще е да организираме едно прецизно превземане на града. Ако ги оставим героично да отстояват Бъроуз, от Земята със сигурност ще дойдат да ги спасят. Ще го нарекат спасителна мисия и след това ще се насочат към цялата планета.

— Няма да е лесно да го превземем с всички тези ченгета в него.

— Знам.

— Червените обмислят наводняването му — обади се Сакс.

— Какво ?

— Градът е под нивото на Ваститас. А под леда има вода. Без бент…

— Не — отсече Надя. — В града има 200 хиляди души и само няколко хиляди полицаи. Какво ще стане с хората? Не може да се евакуират чак толкова много хора. Това е лудост. Също като през 61-а. — Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. — Дали наистина имат такива намерения?

— Може пък да е само заплаха — обади се Арт от екрана.

— Заплахите не вършат никаква работа, ако хората, които заплашваш, не вярват, че ще изпълниш заканата си.

— Може би ще повярват.

Надя поклати глава.

— Хейстингс не е толкова тъп. Дявол да го вземе, той може просто да евакуира хората си и да остави мирните жители да се издавят! А след това ние ще се превърнем в чудовища и Земята по-убедена от всякога ще тръгне да ни преследва! Не!

Тя стана и отиде да потърси нещо за хапване. Но когато погледна сладките в кухнята, откри, че апетитът й е изчезнал. Наля си чаша кафе. Ръцете й трепереха.

През 2061 Аркадий се бе свързал с едни отцепници, които бяха изпратили малък астероид към Земята, за да се вреже в повърхността й. Това беше само заплаха. Но астероидът бе взривен — най-голямата експлозия в историята, дело на човешки ръце. След това войната на Марс се бе превърнала в касапница и Аркадий бе безсилен да я спре.

А това можеше да се случи отново.

Надя се върна в офиса.

— Ще се наложи да отидем в Бъроуз — каза тя на Сакс.

На Земята положението бе от ясно по-ясно. Метанационалите около „Субараши“ все още се чепкаха с южните си колеги, само че в контекста на всеобщото наводнение боричканията им се бяха превърнали в странична и маловажна атракция. Трудно бе да се каже какво мислят за конфликта на Марс земните жители.

Всъщност, каквото и да мислеха, една доста бърза совалка вече бе на път да пристигне на планетата, претъпкана с подкрепления за ченгетата. Затова всички групи на съпротивата бяха мобилизирани да се съсредоточат около и в Бъроуз. Арт правеше всичко възможно да им помага отвътре. Съвсем скоро той успя да убеди множество хора да дойдат в Бъроуз, включително червените и партизаните-първомарсианци, които явно все още мислеха, че това ще е нещо от рода на атака или обсада. Надя долови съвсем ясно, че докато онези червени и първомарсианци, които я познаваха — Ивана, Джийн, Раул, Касей — продължаваха да поддържат връзка с нея и да използват услугите й като арбитър, по-радикалните фракции, както в средите на червените, така и на първомарсианците, гледаха на нея като на нещо неуместно, ако не и като на пречка. Това направо я вбесяваше, защото беше сигурна, че ако Ан я подкрепяше напълно, тези по-радикални елементи щяха да се присъединят. След няколко неуспешни опита, Надя успя да установи връзка с Ан.

Но разговорът им както винаги се изроди в махленска кавга. Ан определено виждаше в бунта шанс един път завинаги да унищожи всички опити за тераформиране и да изтрие колкото се може повече градове и хора от лицето на Марс, дори ако за това се наложеше да прибегне до преки нападения. Изплашена от тази апокалиптична възможност, Надя започна да спори с нея първо горчиво, а после и отчаяно и гневно. Само че Ан се беше потопила напълно в нейния собствен свят.

— Направо ще съм щастлива, ако Бъроуз бъде сринат — декларира тя със сякаш излязъл от хладилник глас.

— Ако Бъроуз се срине, всичко ще се срине. И какво ще стане с хората? Ще се превърнеш в нещо по-лошо и от убиец — в масов убиец. Симон би се засрамил от теб.

Ан се намръщи.

— Явно властта развращава и води до корупция, както виждам. Ще бъдеш ли така добра да прехвърлиш разговора на Сакс? Писна ми от истериите ти.