Ким Робинсън - Зеленият Марс

След което се съсредоточи върху пилотирането си.

Надя все още гледаше бушуващите пламъци отзад, когато радиото избръмча нейните позивни. Този път беше Арт, пребледнял от притеснение.

— Трябва ми помощта ти — каза той. — Хората на Ан си възвърнаха контрола върху Сабиши. Много от сабишианците се връщат от лабиринта, за да се заселят наново, а червените им казват да се махат.

— Какво?

— Е, не мисля, че Ан знае за това. Не мога да се свържа с нея. Там има такива червени, в сравнение с които Ан изглежда невинна като бууновистка, кълна се. Но успях да се свържа с Ивана и Раул и им казах да възпират червените, докато не им се обадиш ти, за да им кажеш да престанат.

— Защо пък точно аз?

— Според мен Ан им е казала да те слушат.

— Как не!

— Добре де, кой друг би могъл да направи нещо? Мая си създаде прекалено много врагове, докато се опитваше да задържа всичко през последните години.

— Нали ти уж беше Големия дипломат!

— Да! Но това, което постигнах, бе единствено да накарам хората да повярват на твоята преценка. Съжалявам, Надя. Толкова успях да направя. Винаги, когато искаш да ти помогна, ще бъда насреща.

— Май ще ти се наложи, след като си ме накиснал по този начин!

Той се ухили.

— Не съм виновен, че всички ти вярват.

Надя изключи връзката и опита най-различни канали, използвани от червените. В началото не можа да открие Ан. Но докато търсеше по скалата на каналите, тя чу достатъчно разговори, от които да си направи заключението, че имаше някои млади червени радикали, които Ан определено би порицала (или поне Надя се надяваше, че е така) — хора, които бяха заети с взривяване на платформи във Ваститас, с разрушаване на куполи, с демонтаж на линии и така нататък, които заплашваха да прекратят сътрудничеството си с останалите бунтовници, освен ако всички не се присъединяха към тях и не им помогнеха в саботажите, и не изпълнеха исканията им, и т.н.

Най-накрая Ан отговори. Приличаше на фурия, хукнала да отмъщава наляво и надясно — праведна и леко полудяла.

— Виж какво — каза й Надя без много увъртане, — един независим Марс е най-добрият шанс, който някога ще имаш, за да постигнеш това, което искаш. Опитваш се да държиш революцията като заложник за собствените си игрички. Хората ще запомнят това, предупреждавам те! След като всичко свърши, можеш да спориш за каквото си искаш, но докато ситуацията не е овладяна, това си е чиста проба изнудване. Поне според моите разбирания. Това е забиване на нож в гърба! Накарай онези червени да предадат града на неговите законни обитатели.

— Защо мислиш, че мога да им нареждам какво да правят? — отвърна бясно Ан.

— Че кой, ако не ти?

— А защо мислиш, че не съм съгласна с тях?

— Защото те смятам за човек със здрав разум, ето защо!

— Не си позволявам да заповядвам на хората.

— Тогава се опитай да ги вразумиш! Кажи им, че много по-солидни бунтове от нашия са се проваляли заради именно такава глупост. Кажи им да се разкарат.

Ан прекъсна връзката, без да отговори.

— По дяволите! — изруга Надя.

Компютърът й продължи да бълва новини. Експедиционните сили на „Транзишънъл Оторити“ започнаха да се връщат от южните високи земи и явно вече бяха на път към Хелас или към Сабиши. Шефилд все още бе контролиран от „Субараши“. В Бъроуз ситуацията бе малко по-сложна — засега полицаите удържаха положението, но убежищата в Сиртис и навсякъде продължаваха да бълват хора, които според видеорепортажите прекарваха цялото си време по булевардите и парковете, като демонстрираха против „Транзишънъл Оторити“ или поне се опитваха да видят какво става.

— Трябва да направим нещо с Бъроуз — обади се Сакс.

— Знам.

Те полетяха отново на юг, към космодрума на Саут Фоса. Полетът им трая двайсет часа, само че през това време преминаха през девет часови пояса и прекосиха 180-градусовия меридиан, където се сменяше датата, така че когато пристигнаха в Саут Фоса, бе неделя на обед.

Саут Фоса и останалите градове в Елизиум — Хефест и Елизиум Фоса — масово подкрепяха „Свободен Марс“. И в трите града народът бе излязъл на улиците и бе окупирал градските офиси и животоподдържащите фабрики. Понеже нямаше кой да атакува от орбита и следователно да ги подкрепи, малкото полицаи на „Транзишънъл Оторити“ или се бяха преоблекли в цивилни дрехи и се бяха смесили с тълпите, или се бяха качили на влака и бяха заминали за Бъроуз. Елизиум вече бе част от „Свободен Марс“.

Долу в офисите на „Мангалавид“ Надя и Сакс откриха голяма група въоръжени бунтовници, които бяха завзели станцията и сега по 25 часа в денонощието излъчваха репортажи по всичките четири канала в подкрепа на въстаниците, както и интервюта с хора от всички независими градове и станции.