Ким Робинсън: Зеленият Марс

Някои мини, които се намираха в множеството радиални пукнатини на Елизиум и планините Флегра, бяха изцяло собственост на метанационалите, най-вече на „Еймекс“ и „Субараши“. Персоналът им се състоеше главно от новопристигнали емигранти, които се бяха изпокрили в лагерите си и или си траеха, или заплашваха всички, които се опитваха да ги притесняват. Някои дори декларираха намерението си да си върнат контрола върху планетата или поне да удържат положението, докато пристигнат подкрепления от Земята.

— Не им обръщайте внимание — посъветва хората Надя. — Избягвайте ги и не им обръщайте внимание. Разрушете системите им за комуникация, ако можете, и ги оставете на мира.

Репортажите от останалите части на Марс бяха по-обещаващи. Сензени На беше в ръцете на хора, които се наричаха бууновисти, въпреки че нямаха нищо общо с Джаки. Те бяха исеи, нисеи, сансеи и йонсеи, които незабавно бяха кръстили мохола си „Джон Буун“ и обявиха Таумазия за „Мирна свободна зона Дорса Бревиа“. Никозия също бе свободна. Кайро беше под контрола на силите за сигурност на „Еймекс“. Одеса и останалите градове в басейна Хелас все още не бяха обявили независимост, въпреки че пистата около Хелас бе прекъсната на няколко места. Влаковете на магнитна възглавница бяха в лошо състояние, понеже магнитните системи бяха много лесни за разрушаване. Поради тази причина част от влаковете пътуваха празни или бяха анулирани. Хората предпочитаха да пътуват с ровъри или със самолети, за да са сигурни, че няма да заседнат някъде в тила с някакво превозно средство, което дори няма колела.

Няколко важни града все още бяха под влиянието на „Субараши“ и „Еймекс“ и служеха като магнити за изолираните метанационали и за силите за сигурност на „Транзишънъл Оторити“. Главен измежду тях бе без съмнение Бъроуз, но Кайро, Ласвиц, Съдбъри и Шефилд не бяха за пренебрегване. На юг убежищата, които не бяха напуснати или разрушени от набезите на полицаите, постепенно излизаха от нелегалност. Богданов Вишняк бе започнал строителството на голям купол на повърхността върху стария паркинг в съседство с техния мохол. Следователно Югът без съмнение отново придобиваше старата си слава като крепост на съпротивата, за каквото и да им послужеше това (Надя не мислеше, че ще им послужи за чак кой знае какво). А северната полярна шапка се намираше в такава каша, що се отнася до околната среда, че беше почти без значение кой държи властта там. По-голямата част от леда й сега се изливаше в океана Ваститас, но полярното плато всяка зима се покриваше с нов сняг. Това бе един от най-неподходящите за живеене райони на Марс и там почти нямаше постоянни селища.

С други думи, спорната зона бяха умерените и екваториалните ширини, доста голяма част от планетата, която на север граничеше с Ваститас, а на юг — с двата огромни басейна. Орбиталното пространство също бе предмет на спорове, естествено, но атаката на Сакс срещу сателитите на метанационалите в орбита очевидно бе голям успех, а и преместването на Деймос сега изглеждаше като наистина сполучлив удар. Само че елеваторът все още беше в ръцете на метанационалните компании. А и подкрепленията от Земята можеха да пристигнат всеки момент.

— В Сабиши май става лошо — подхвърли Сакс, който гледаше новините на един екран. Надя се наведе над рамото му и зачете, докато той продължаваше да говори: — Полицията не е успяла да се ориентира в лабиринта, затова са се оттеглили в Бъроуз. Само че виж тук.

На екрана имаше две картини — горе кадри от Сабиши, обхванат от алчни пламъци също като Касей Валис, а долу — снимки на отряди, наводнили станцията в Бъроуз, които носеха лека броня и автоматични оръжия. Юмруците им бяха вдигнати във въздуха. Явно Бъроуз бе претъпкан с полиция, която бе завзела платото и хората бяха разквартирувани там. Освен частите на „Транзишънъл Оторити“ имаше представители на „Субараши“ и „Махджари“ — с други думи, на всички значителни метанационали. Това накара Надя да се зачуди какво ли става в действителност между тях на Земята: дали не бяха стигнали до нещо като споразумение или не бяха сключили някакъв съюз заради кризата. Тя се обади на Арт в Бъроуз, за да го попита какво мисли той.

— Може би марсианските филиали са толкова откъснати от Земята, че в момента сключват свои собствени мирни споразумения — отвърна й той. — Може би са напълно независими.

— Но ако все още сме във връзка с „Праксис“…

— Да, само че ние доста ги учудихме. Те не знаеха за тази симпатия към съпротивата и затова събитията бяха за тях пълна изненада. Стратегията на Мая да си мълчим и да се спотайваме май започва да дава резултат. Не, тези отряди вероятно са независими. В такъв случай можем да предположим, че Марс вече е независим и в момента се намира в състояние на гражданска война между народа и управляващите. Искам да кажа, че ако онези от Бъроуз ни звъннат и ни кажат: „Окей, приятели, Марс е цял свят, достатъчно голям е, за да има повече от един тип управление. Ние си имаме Бъроуз, вие си имате вашето, затова просто не се опитвайте да превземате нашето“. Какво би отговорила на това?