Винс Флин - Врагът сред нас

— Вземи оръжие и ела! — извика Рап на Стилуел.

Той потърси с цевта следващата петдесеткалиброва картечница и тогава видя как един от полицаите се прицелва с гранатомет. Червената точка застина върху главата на мъжа и Рап стреля. Куршумът го удари в главата, точно когато онзи стреляше с гранатомета. От силата на удара ръцете му рязко отскочиха настрани и гранатата полетя в друга посока. Рап откри третата картечница, но пропусна да порази картечаря с първия изстрел. Бързо се прицели отново. Този път куршумът завъртя полицая спираловидно, докато онзи не падна от пикапа. Рап започна системно да мести мерника от цел на цел, спокойно и хладнокръвно, броейки наум в същото време изразходваните патрони.

— Мак — обади се той по радиостанцията, стремейки си да запази самообладание. — Какво е положението? — Рап продължи да стреля и да брои, докато чакаше да чуе отговора на шефа на охраната на Кенеди. Натисна спусъка за трийсети път, опря коляно в пода, извади празния пълнител и пъхна пълен. Погледна през вратата на балкона вътре в стаята и видя Стилуел да зарежда една от картечниците. В същото време се опита да си представи бойното поле отблизо и какво ставаше с останалата част от колоната зад ъгъла на улицата. В никакъв случай не биваше да изпада в паника. Сега не беше време за това. Трябваше да остане концентриран и съсредоточен, да направи всичко възможно да ги задържи до пристигането на подкрепления от базата.

Зареди патрон в цевта, изправи се, откри поредния „мъченик на вярата“, който се опитваше да се качи на единия от пикапите и да хване петдесеткалибровата картечница. Улучи го в страничната част на главата. Изведнъж чу стонове в слушалката.

— Мак, ти ли си? Добре ли си? — Потърси нова мишена, но не беше лесно. Полицаите постепенно бяха осъзнали, че ако искат да умрат, най-сигурният начин е да се опитат да се качат в някой от пикапите и да застанат зад тежката картечница. — Мак? — повика го Рап отново. Двама от полицаите посочиха към другия край на улицата, скочиха в една от колите и изчезнаха. Рап се обнадежди. Не вярваше, че „Страйкърите“ ще пристигнат толкова скоро, но ченгетата бягаха явно от тях.

В следващия миг обаче посърна, когато видя един разнебитен седан да се устремява с всичката си скорост към колоната на Кенеди. Зад седана следваха още две коли, а зад тях още два микробуса и пикап. Всички те спряха насред кръстовището. Някои от полицаите слязоха, други останаха на място и започнаха да свалят униформите. Рап спря за малко стрелбата, тъй като не беше сигурен по кого да се прицели.

Стилуел се присъедини към него на балкона.

— Лоши новини. Групата за бързо реагиране има проблем — каза той.

Преди Рап да попита какъв е проблемът, в стаята влетяха кюрдите и извикаха нещо на шефа си. Рап забеляза, че част от тях носеха на главите си черни качулки. Той погледна първо към арсенала в ъгъла на апартамента, а после към улицата, която изведнъж се напълни с маскирани членове на милицията.

Рап извика на всички да млъкнат и се обърна към Стилуел:

— Какъв проблем?

— Не можах да разбера. Само казаха, че базата била затворена.

Серия от ругатни се отрони от устата на Рап. Той погледна към единия от маскираните кюрди. Протегна ръка и му каза:

— Дай ми качулката.

Мъжът се поколеба и Рап изкрещя заповедта като сержант-инструктор на новобранци.

— Какви ги вършиш? — попита Стилуел.

— Ще сляза долу. — Рап взе качулката от кюрда.

— Да не си се побъркал?

— Не ми се говори сега. Отвори онези сандъци. — Рап посочи към купа с оръжия. — Разположи половината от хората си на покрива, а другата половина на балкона. Открийте огън по всичко, което мърда, освен по мен.

След тези думи той си нахлузи качулката и погледна към кюрдите.

— Не стреляйте по мен. Запомнете как съм облечен — черен панталон, сива риза, черна маска-качулка. По всички освен по мен.

Имад Мухтар гледаше през прашния прозорец на витрината към улицата. На пресечка и половина по-надолу полицията беше блокирала улицата точно, както му бяха обещали. Мухтар неведнъж се беше убеждавал в качествата на Али Абас. Преди две години се беше спрял на него за командир на „Хизбула“ в Мосул. През този период Абас беше изградил много ефективна мрежа. Не можеше да се похвали с много успешни акции, като командирите на подразделенията в градове като Басра или Багдад, но неговата задача беше много по-трудна заради многобройното кюрдско население. Целта му беше да събира разузнавателна информация и да провежда ограничени по мащаб и обем операции срещу американците. Един от изводите, до които бяха стигнали в процеса на работата им в Мосул, беше за тоталната корупция в градската полиция, доминирана от сунити. Буквално почти всеки един полицай беше дошъл в северния иракски град по заповед на Саддам, като част от плана да ограничат влиянието на кюрдите и на шиитите.