Дейвид Морел - Шпионинът, който дойде на Коледа

— Всички деца до двегодишна възраст? — Гласът на Коул прозвуча шокирано и същевременно възбудено. — Чувал съм за това, но никога не съм си давал сметка… Колко момчета е избил?

— Може би стотина. Според преданията броят им е много по-голям, но населението на цялата област, включително на Витлеем, не е било толкова голямо, че да има хиляди деца. Въпреки това, масовото убийство на стотина деца сигурно е създало впечатлението, че загиналите са хиляди. Последиците за областта били катастрофални.

Дори и наистина да е имало заговор за бунт, клането на децата подействало толкова разтърсващо, че никой не посмял да въстане срещу Ирод. Как да се бориш с някого, който бил толкова откачен, че наредил по време на погребението му няколкостотин мъже да си прережат гърлата? Ирод издал такава заповед, защото искал да се проливат сълзи в деня на смъртта му. Нямало значение дали хората ще жалят него, или загиналите мъже. Важното било, че поданиците му ще скърбят.

От една страна, планът на влъхвите се провалил напълно. Те се надявали да дестабилизират управлението на Ирод, а вместо това предизвикали масово клане. Но от друга страна, това масово клане имало неочаквано позитивен ефект. Като избил всички деца от мъжки пол около Витлеем, Ирод станал причината Исус да е единственото оцеляло дете, родено където и когато било предсказано, че ще се появи царят на мира. Преброяването на населението се оказало съдбоносно. То станало причина Мария и Йосиф да отидат във Витлеем, за да изпълнят пророчеството, освен това осигурило писмено доказателство, че Исус се е родил там.

Колкото до Ирод… След клането на децата той се разболял от мистериозна болест. Един очевидец разказва, че царят имал чувството, че го горят с огън. Гърчел се в конвулсии. Краката му се подули и се напълнили с вода. Вътрешностите му се покрили с язви. Пенисът му изгнил и в него се завъдили червеи.

— Червеи в неговия… ух, че гадно — каза Коул.

— Предупредих те. В историческите документи пише, че Ирод дишал страшно учестено и излъчвал ужасна миризма. Агонията му продължила дълго, което, да си призная, ме радва. Когато най-накрая умрял, хората, които трябвало да се погрижат за погребението му, отказали да изпълнят заповедта му, така че нито един мъж не загинал в негова чест.

— Но от какво е умрял? — поинтересува се момчето.

— Една от теориите е, че е страдал от хронично заболяване на бъбреците. Според друга е имал тежка форма на рак на кожата. Аз самият вярвам, че е страдал от гангрена. Бил е изяден от собствените си бактерии. Едва ли има друг човек, който да заслужава повече подобна участ. Бил е унищожен от собственото си зло.

Но това, което представлява интерес за мен, е, как се е заразил? Лош късмет? По божията воля? Или благодарение на някой шпионин, който го е докоснал със заразен плат? Никога няма да разберем. Когато една шпионска мисия е успешна, никога не научаваме какво се е случило в действителност. Но на мен ми допада идеята, че Ирод е бил убит с нещо, което сега наричаме биологично оръжие.

Каган направи пауза.

— И това е шпионската версия на Коледа.

Внезапно бебето се разплака.

До преди малко беше мълчало, а сега виеше така, сякаш върху него се бяха стоварили цялата болка и страх на света, и този път Каган беше абсолютно сигурен какво предстои.

— Започва се — каза той.

— Коул, скрий се зад шкафа за телевизора! Мередит, отнеси бебето в пералното помещение!

Докато детето продължаваше да плаче силно, Каган се смъкна надолу в кожения стол и сграбчи пистолета с две ръце, пренебрегвайки болката в лявата. Въпреки че си даваше сметка за безумността на идеята, всичките му инстинкти крещяха, че бебето се опитва да му каже нещо, че плаче, за да го предупреди. През всичките тези години беше оцелявал благодарение на инстинктите си, а в момента те го предупреждаваха за надвиснала опасност.

Андрей ще се приближи фронтално към къщата — напомни си той, докато пулсът му се ускоряваше. — Ще се опита да ми отвлече вниманието, докато другите атакуват отстрани. Обичайният му метод. Също като в хотела. Той знае, че ще го очаквам, но това е без значение. Това е най-добрата тактика в случая.

Въпреки това, колкото и да се взираше през прозореца в сипещия се сняг и в почти неразличимата койотова ограда, Пол не видя никого.

Може би си въобразявам — помисли си с надежда той. — Може би наистина са си отишли.

Но той знаеше, че ако наблюдават къщата, в момента със сигурност чуват плача на бебето. Собствените му уши пищяха от рева на новороденото.