Борис Акунин - Любовник на смъртта

Смъртта направи две крачици и после се запъна — не помръдна. А когато Сенка понечи да я дърпа през кръста, му заби лакът под ребрата, много болезнено.

Скорик се хвана за стомаха и едва си пое дъх, а междувременно гледаше иззад рамото й и само въртеше глава. Все пак си беше много интересно. Той видя как приставът заотстъпва към стената и насочи единия револвер към Ераст Петрович, а с другия продължи да държи на прицел апашите.

— Значи това е клопка?! — възкликна той, въртейки глава още по-бързо от Сенка. — Не сте познали, Фандорин! В барабаните имам дванайсет куршума, ще стигнат за всички. Будников, насам!

Стражарят отиде при шефа си и застана зад него, очите му бляскаха застрашително изпод прошарените вежди.

— Това, Инокентий Романович, не е една клопка, а са две — спокойно обясни господин Неймлес, отново наречен с онази непозната на Сенка дума. — Нали ви казах, че искам тази нощ да приключа с всичките си московски дела. Изложих ви подозренията си изключително за пълнота на картината. Престъпникът е тук и ще си понесе заслуженото наказание. Останалите поканих с друга цел: да отърва една дама от опасни познанства и още по-опасни заблуди. Тя е извънредно изключителна жена, господа. Страдала е много и заслужава милосърдие. Впрочем тя ми подсказа прекрасно наименование за операцията, като ви нарече скорпиони. Много точна м-метафора. Вие наистина сте отровни паяци, четиримата от вас обикновени, а петият — истинска тарантула. И така, добре дошли в операцията „Паяци в остъклена клетка“. Като се има предвид, че сме в съкровищница със сребърни пръти, се получава каламбур — и направи пауза, сякаш да даде възможност на другите да оценят шегата.

— Пети ли? — учуди се Солнцев и погледна Вампира, Княза и Цайса. — Къде виждате пети?

— З-зад гърба ви.

Приставът се извърна стреснат и се взря в Будочник, който гледаше шефа от висотата на двуметровия си ръст.

— Стражарят Будочник е главният ми днешен гост — каза Ераст Петрович. — Невероятно грамаден паяк.

Будочник изграчи така, че от тавана се посипа прахоляк:

— Какво ви става, ваше високородие, да не ви е чавка изпила ума?! Че аз…

— Не, Будников — рязко го прекъсна инженерът, и то не тъй гръмогласно, но стражарят млъкна. — На вас чавка ви е изпила ума, п-побъркали сте се на стари години. Но за причината на полудяването ви после ще поговорим. Дайте първо по същество. Вие бяхте основният заподозрян от самото начало въпреки цялата ви предпазливост. Сега ще ви обясня защо. Жестоките убийства в Хитровка започнаха преди около два месеца. Вие убихте и ограбихте пияния, после репортера, който щеше да пише за тукашните свърталища. Нищо необичайно за Хитровка — да не беше една подробност: избодените очи. После убиецът по същия начин избоде очите на всички от семейство Синюхини. Тук има две забележителни обстоятелства. Първо: не мога да си представя, че подобни невероятни престъпления се извършват в поверения ви участък, а вие няма да проучите кой е виновникът. Вие — истинският господар в Хитровка! Приставите идват и си отиват, сменят се главатарите на престъпния свят, но Будочник е вечен. Той навсякъде има очи и уши, навсякъде има достъп, знае тайните и на полицията, и на „Опщността“. Стават все нови и нови убийства, целият град говори за тях, а вездесъщият Будочник нищо не знае и не подозира. Поради това предположих, че сте свързан с тайнствения Иманяр, следователно сте му съучастник. Подозренията ми се усилиха, когато в последвалите убийства престанахте да избождате очите на жертвите. Помните ли, аз ви казах, че теорията за отпечатването на предсмъртните зрителни образи в ретината на трупа не намери научно потвърждение… И все пак не бях сигурен, че не сте просто съучастник, а самият убиец. До снощи, когато в подземието на ерошенковския приют умъртвихте момчето, един от осведомителите си. Именно тогава окончателно ви извадих от списъка на всички останали заподозрени скорпиони и се съсредоточих върху вас…

— И с какво, интересно, съм се издал? — попита Будочник, който с любопитство разглеждаше инженера.

Сенка не забеляза нито страх, нито поне тревога на лицето му. Но веднага му се наложи пак да врътне глава — към пристава.

— Признаваш ли си, Будников? — ужасен извика полковникът и се дръпна от подчинения си. — Но той още нищо не е доказал!

— Ще докаже — благодушно махна с ръка Будочник, пак загледан само в господин Неймлес. — Сега няма отърване от него. А ти помълчи, ваше високоблагородие, в момента си последен номер.