Борис Акунин - Любовник на смъртта

— А, гъсеницата! — нададе вой Княза. — Значи ти със сополивия си любовник си наредила всичко! Е, Скорик, глист нещастен, с теб е свършено!

Крайно време е, реши Сенка. Ако стане още по-напечено, ще изгори жив.

— Не ме убивайте! — изкрещя с всичка сила. — Без мен няма да откриете имането!

Валето обхвана раменете на Княза:

— Чакай, има време!

Но вместо Княза му се нахвърли Вампира:

— Значи си маскиран?! — и буф един юмрук в ухото.

Добре че килнатата перука омекоти удара, иначе щеше да го просне мъртъв.

Но все пак отхвърча встрани. Преди да продължат да го млатят, той посочи близкия куп:

— Ето го среброто! Вижте!

Дояча погледна, накъдето сочеше пръстът му. Взе един прът, повъртя го. Доближи се и Цайса, и той вдигна един прът, драсна го с ножа. Блесна бяла матова ивица и Вампира изохка:

— Сребро! Мамка му, сребро е! — също извади ножче, опита един прът, втори, трети. — Тук е пълно!

Княза и Цайса забравиха Сенка и също запремятаха прътите.

Скорик покрай стената стигна до Смъртта. Пошепна й:

— Да се омитаме оттук!

Тя, също шепнешком:

— Не може.

— Я стига! Сега ще се усетят и ще ме затрият!

Но Смъртта — не:

— Ераст Петрович не е позволил.

Дали да не я зареже тук, щом е толкова загубена, поколеба се Сенка. Може би щеше да я зареже (е, надали), но в този момент ето ти го изведнъж господин Неймлес.

Явно на пръсти се бяха придвижвали, защото не се чуха стъпки.

Просто един след друг влязоха трима: Ераст Петрович, приставът Солнцев и Будочник. Инженерът носеше фенер (който впрочем веднага угаси — беше достатъчно светло); приставът беше с револвери в двете ръце, а Будочник просто беше свил юмруци пред гърдите си.

— Горе ръцете! — викна сърцато приставът. — Стрелям на месо!

Господин Неймлес застана от лявата му страна, стражарят отдясно.

Двамата апаши и изнудвачът застинаха. Пръв хвърли пръта Вампира, бавно се извърна и вдигна ръце. Княза и Цайса направиха същото.

— Добри момчета! — весело възкликна полковникът. — Всички сте тук, пиленца! Скъпи мои, ненагледни! И вие, мадмоазел! Каква среща! Нали ви предупредих да си подбирате приятелите. Сърдете се сега на себе си! — хвърли бързи погледи към Ераст Петрович и Будочник. — Вадете револверите, какво се туткате? Тези юнаци са чевръсти, от тях всичко може да се очаква.

— Днес съм без огнестрелно оръжие — спокойно отвърна инженерът. — Няма да ми т-трябва.

А стражарят изгъргори:

— Аз пък нямам нужда. Ако трябва, с един юмрук ще просна всекиго.

Знае си работата приставът, помисли Сенка. Чат е кого да си вземе за помощник.

— Госпожице, и ти, Сеня, елате зад мен — каза Ераст Петрович с непреклонен глас.

Скорик впрочем нямаше никакво намерение да му възразява — мигом притича зад гърба на инженера и застана съвсем близо до изхода. Обаче и упоритата Смърт не посмя да спори и застана до Сенка.

— Инокентий Романович, позволете ми да произнеса кратко слово — обърна се към пристава господин Неймлес. — Трябва да обясня на п-присъстващите истинския смисъл на тази сбирка.

— Какъв истински смисъл? — учуди се Солнцев. — Нали е очевиден: да арестувам тези мерзавци. Единствено ми е интересно как успяхте да ги примамите тук? И какъв е този живописен образ?

Последното се отнасяше за Сенка, който за всеки случай отстъпи навътре в ходника.

— Той ми е асистент — обясни Ераст Петрович. — Но словото ми не е по негов адрес — покашля се и заговори по-високо, за да чуват всички. — Господа, разполагам с м-много малко време. Събрах ви, за да приключим всичко накуп. Утре — всъщност днес — напускам града и тази нощ трябва да приключа всичките си московски дела.

Приставът тревожно го прекъсна:

— Напускате ли? Но нали по пътя ми разправяхте как заедно ще изтребим тая сган и какви служебни хоризонти ще ми се разкрият…

— За мен съществуват по-интересни неща от вашата кариера — отсече инженерът. — Спортът например.

— Какъв спорт, по дяволите?!

Полковникът така се учуди, че премести поглед от арестантите към Ераст Петрович. Ръката на Цайса бавно се плъзна в ръкава, но Будочник с един скок се ковна пред него и замахна с тежкото си ръчище:

— Размазах те!!!

Валето моментално изпъна празни длани.

— Ако още веднъж ме прекъснете, ще ви взема колтовете! — сърдито подвикна на пристава господин Неймлес. — Така или иначе са почти безполезни в ръцете ви!

Солнцев не посмя втори път да извърне глава към него, затова просто кимна: добре-добре, мълча.