Борис Акунин - Любовник на смъртта

Солнцев само зина, но нищо не можа да промълви. Това по книжному се нарича „загуби дар-слово“.

— Искате да знаете с какво сте се издали? — отговори на въпроса с въпрос Ераст Петрович и се подсмихна. — Много просто. Има само един начин да отвинтиш главата на човек на сто и осемдесет градуса, и то за част от секундата, така че дори да не гъкне: хващаш го за темето и врътваш рязко, така че да му счупиш прешлените и да му скъсаш мускулите. За целта е нужна наистина феноменална сила, каквато от всички присъстващи имате само вие, Будников. Нито Княза, нито Цайса, нито господин полковникът биха се справили. Хората, способни да извъртят такъв номер, са единици в целия свят. Ето ви цялата философия. Случаят с хитровските убийства поначало не е от най-загадъчните. Ако не бях зает същевременно с още едно разследване, много по-рано щях да ви разкрия…

— Умен, умен, та прост — разпери ръце Будочник. — Уж толкова внимавах, ама за туй на хич не помислих. Трябваше да му строша тиквата на Прошка.

— Сигурно — съгласи се господин Неймлес. — Но и това нямаше да ви спаси от участие в акцията „Паяци в клетка“. Значи изходът щеше да е същият.

Какъв „изход“, почуди се Скорик, който поглеждаше над рамото на Смъртта. Какво ще стане, като свършат с приказките? Апашите полека-лека отпуснаха ръце, на пристава му треперят бърните. Като вземе да гърми с револверите — ще стане един хубав изход.

А инженерът и стражарят продължиха да си говорят, все едно са седнали да пият чай.

— Разбирам всичко — каза Ераст Петрович. — Не сте искали да оставяте никакви свидетели, та и тригодишно дете не сте пожалили. Но какво са ви били криви папагалът и кучето? Това вече не е предпазливост, а някакво безумие.

— Как ли пък не, ваше високородие — Будочник погали бухналите си мустаци. — Птицата беше учена. Като влязох, арменецът ми вика: „Здравейте, господин стражар.“ И папагалът веднага: „Здррравейте, господин стррражаррр!“ Ами ако го повтореше пред следователя? А паленцето на мадмоазелката много душеше. Бях чел в „Полицейски бюлетин“ как едно куче така се нахвърлило върху убиеца на стопанката си, та го заподозрели. От вестниците може да се изчетат много полезни работи. Само най-важното не може да се прочете — въздъхна умърлушен. — Че може да превалиш петдесетака и пак да ти влезнат младежки глупости в главата…

— Говорите ми за брадата му б-бяла, а той моми з-задява? — кимна с разбиране Ераст Петрович. — Да, по вестниците не пише. За такива случаи, Будников, се чете поезия и се ходи на опера: „На всяка възраст сме покорни на теб, любов…“ 23 23 А. С. Пушкин, „Евгений Онегин“, VIII, 29. — Б.пр. Чух ви как говорехте на мадмоазел Смърт за „силен човек с грамадно богатство“. Себе си ли имахте предвид? За двайсет години хитровско царстване сигурно доста сте спастрили, ще ви стигнат за старини. За старини да, но за царица Лебедица — надали. Поне така сте си мислели. И поради тази неосъществимост сте изпаднали в лудост, закопнели сте за грамадно богатство. Започнали сте да убивате за пари, което по-рано не сте си позволявали, а когато сте научили за подземното имане, направо сте превъртели…

— Тя, любовта, ваше високородие — въздъхна Будочник, — не пита. Едного прави ангел, другиго дявол. Ако ще и сатана да съм, само да е моя…

— Мерзавец! — кипна приставът. — Нагло говедо! И за любов ще ми говори! Зад гърба ми да върши такива мизерии! Ще те пратя в каторга!

Будочник строго рече:

— Млък, гнидо. Още ли не си разбрал накъде бие негово високородие?

Полковникът зяпна:

— Гни… — и не довърши, слисан: — Бие ли? В какъв смисъл „бие“?

— Ераст Петрович също е лапнал по Смъртта най-смотаняшки — обясни му Будочник като на малко дете. — И е решил, че оттук, от тази яма, само един човек ще излезе жив — той. Много правилно е решил негово високородие, щото е умен човек. И аз съм съгласен с него. Петима ще паднат мъртви тук, а навънка ще излезе само един, и с голямо богатство. Та и Смъртта ще бъде негова. Само че кой ще бъде той, още не се знае.

Сенка го слушаше и си мислеше: прав е този гад, прав е! Господин Неймлес точно с тази цел е събрал тук всички чудовища, за да спаси от тях майката Земя. А също и една особа, която нямаше защо да изслушва всичко това — я как тежко взе да диша.

Бутна Смъртта по рамото: махаме се, един вид, да ни е мирна главата.

И какво се почна в този миг, няма време да изохкаш.

При думите „още не се знае“ Будочник удари пристава с юмруци по двете китки и револверите полетяха на каменния под.