Борис Акунин - Любовник на смъртта

В същия миг Цайса дръпна ножката от ръкава, Вампира и Княза извадиха револверите, а стражарят се наведе, грабна един от изтърваните и го насочи към Ераст Петрович.

Сенка зажумя и запуши уши, за да не оглушее от неминуемия тътнеж. Изчака към пет секунди, но не се чу пукотевица. Тогава отвори едно око.

И видя картинка направо като в приказка за омагьосано царство, в което всички изведнъж са заспали, застинали както дойде.

Княза целеше с револвера Цайса, вдигнал застрашително ръка да метне ножка; приставът беше успял да си прибере другия колт и държеше на мушка Вампира, който на свой ред мереше пристава; Будочник се целеше в господин Неймлес и само този последният беше невъоръжен — стоеше, безметежно скръстил ръце на гърдите си. Никой не помръдваше, та цялата сценка освен на омагьосано царство приличаше на фотографска картичка.

— Как така, ваше високородие, се явявате на таквоз сериозно рандеву без патлак? — поклати глава Будочник, сякаш съчувстваше на инженера. — Много сте горделив. А в писанието е казано: „Нека бъдат посрамени горделивите…“ 24 24 Псалтир, Пс. 118, 78. — Б.пр. Какви ще ги дъвчете сега?

— Горделив, но не и глупав, и вие, Будников, би трябвало да го знаете. Щом съм дошъл без оръжие, значи си имам причина — и повиши глас: — Господа, стига сте се целили един в друг! Операция „Паяци в клетка“ върви по план и влиза в заключителната си фаза. Но първо едно необходимо пояснение. Разбирате ли, че сте членове на някакъв клуб? Клуб, който би трябвало да се нарече „Любовници на Смъртта“ Не ви ли е учудвало, че най-прекрасната и изумителна от всички жени е проявила благосклонност към вашите, деликатно казано, съмнителни к-качества?

При тези думи и Княза, и Вампира, и Цайса, и дори полковникът се извърнаха към инженера, а Смъртта потръпна.

Господин Неймлес кимна доволен:

— Виждам, че ви е учудвало. Бяхте съвсем прав, Будников, като казахте, че ако вие единствен излезете жив оттук, Смъртта ще е ваша. Точно така ще стане със сигурност. Тя самата ще ви прикани в обятията си, защото ще припознае във ваше лице истинския злодей. Защото вие, господа, всеки посвоему, сте същински чудовища. Не въприемайте термина като обида, това е п-просто констатация на факта. Клетата госпожица, която така добре познавате, след всички сполетели я нещастия си е въобразила, че ласките й наистина са смъртоносни за мъжете. Затова тя пъди всички, които според нея не заслужават смърт, и приема само най-долните отрепки, които тровят с мръсното си дихание въздуха на Божия свят. Мадмоазел Смърт е решила чрез собственото си тяло да намали количеството зло на Земята. Трагично и б-безсмислено хрумване. С цялото з-зло тя не може да се пребори, а заради няколко скорпиона не си заслужава да се омърсява. С удоволствие ще й направя тази малка услуга. По-точно вие ще се изядете взаимно.

В този момент Смъртта пошепна нещо. Сенка наостри уши, но не разбра. Долови само едно „по-преди“. Какво „по-преди“?

Значи затова изхвърли Ераст Петрович като кутре! Уплашила се е, че заради любовта й ще умре.

И мен също, между другото, не ме разкара, задето съм сополанко, а от милосърдие, каза си Скорик и се понапери.

Много ловко го е измислил господин Неймлес, копче не може да се каже — да унищожи накуп всички тези гадини. Но как ще ги надвие без оръжие?

Сякаш подслушал въпроса на Сенка, инженерът каза:

— Господа паяци, приберете си п-пушкалата. Дойдох тук без огнестрелно оръжие, защото в това подземие не бива да се стреля. Имах възможност внимателно да огледам сводовете, те са съвсем вехти и се крепят на честна дума. Не изстрел — един вик стига, за да ни се срути отгоре цялата „Т-троица“.

— Коя Троица? — нервно попита Солнцев.

— Не онази, дето е Отец, Син и Свети Дух — усмихна се Ераст Петрович, — а черквата „Света Троица“ в Серебряники. Намираме се точно под основите й, проверих в историческия план на Москва. Някога тук са били постройките на царския монетен двор.

— Менти — поклати глава Вампира. — Не може да се продъни „Троица“, тя е каменна.

Вместо отговор инженерът силно плесна с ръце — купът пръст и трошляк, с който беше засипана вратата, се разтресе и от върха му се сринаха камънаци.

— Ааа! — уплаши се Скорик и сам си затисна с ръка устата.

Но никой не му обърна внимание. Един се заозърта страхливо, друг сви глава в раменете, а приставът направо си прикри с ръце главата.